четвъртък, 2 март 2017 г.

"Къща от стъкло" на Лен Влахос - Ревю

Малко са четивата, които по лек и закачлив начин могат да поставят пред теб едни от най-сериозните екзистенциални въпроси, задавани някога, и още по-малко са книгите от по 300 страници, които те карат да преосмислиш цената на човешкия живот.

Първите страници на "Къща от стъкло" запознават читателя с петнайсетгодишната Джаки Стоун, с проблемите с по-малката й сестра Меган, с трудностите ѝ в училище и с начините ѝ за бягство от реалността, но най-вече ни запознават и с безкрайната обич на Джаки към баща ѝ. Джаред Стоун работи в щатското Законодателно събрание на Орегон и засега успява да балансира добре работата с грижата за двете му дъщери и помощта в домакинството. Мозъкът на Джаред му помага доста в това. Помага му да различи кое е правилно и грешно, да прецени ситуацията и да извлече най-полезното от нея. Именно затова новината за бързоразвиващият се мултиформен глиобластром в същия този мозък е изключително трудна за възприемане от Джаред. Излишно e да се казва, че мозъчният тумор е способен да преобърне света на всеки човек - но не и по начина, по който на "Глио" му предстои да преобърне света на семейство Стоун.  А дали идеята за онлайн търг на човешки живот е била на Джаред или заслугата трябва да се отдава на тумора, е без значение. Фактите са налице. Къщата, принадлежностите и оставащите дни на Джаред са купени от безскрупулният изпълнителен директор на телевизионно предаване заедно с личният живот на всички останали от семейството.
Сега спрете за момент и си представете, че в момента ви наблюдават камери от няколко ъгъла, всяко ваше движение се преглежда от екип режисьори и евентуално достига до телевизорите на цяла Америка. Джаки, чиито дом до скоро е бил единственото място, където тя може да намери утеха и спокойствие, сега чувства, че живее в къща от стъкло, от където единственият изход е смъртта на баща ѝ.

Освен нейната гледна точка, ние виждаме светът и през очите на много други герои с коренно различни вярвания и начини на живот. От консервативната монахиня, през богатият психопат, чак до тийнейджърката богиня на World of Warcraft. Имаше глави дори от гледната точка на мултиформения глиобластром. Вие избирате как да приемете този факт.

Книгата до голяма степен представлява един вид защита на правото за евтаназия и би било напълно нормално да не се хареса на всички, защото това е един прекалено спорен въпрос. На мен обаче ми хареса как беше представен, както и факта, че видяхме различните позиции по него. Тази на болния, тази на семейството му, на църквата, на обществото. И накрая оставаш ти, читателя, мислейки си какво е естеството на човешките права и докъде се простират границите им. И дали животът ни ни принадлежи изначално. От друга страна имаме реалити шоуто, което е много повече шоу и далеч не достатъчно реално. Тази сюжетна линия представя другата страна на човека - страната, която е готова да стигне до абсурдни екстремности, престъпвайки всякакъв вид морал и потъпквайки достойнството на невинни, единствено в името на печалбата и успеха.

Всички важни човешки ценности, липсващи от изпълнителния директор на шоуто, Лен Влахос представя чрез интернет приятелите на Джаки. И това е може би любимият ми аспект от книгата - значението, което им е отдадено. Защото хората в днешно време не вярват в автентичността на интернет приятелствата. Книгата обаче доказва, че можеш да си най-големият аутсайдер в училище и все пак да имаш приятели, пръснати по целия свят, приятели, с които ви обединяват общи интереси, възгледи, вярвания, умения - много по-важни неща от едно и също населено място или училище. Именно приятелите на Джаки, обединени чрез своята креативност, ще ѝ помогнат да спаси разпадащият се живот на семейството ѝ.

Както казах, Лен Влахос е написал роман, обхващащ важни и спорни теми. Тази необичайна история, поднесена по още по-необичаен начин, лесно грабва и задържа вниманието. И въпреки че авторът се е опитал да скрие сериозността на ситуацията под одеало от хумор, аз предпочитам да не гледам на книгата по такъв начин. Просто смятам този ход за неуважителен. Разбира се, всяка сцена е отворена за интерпретиране по различни начини. Все пак книгата се дописва от читателя.

2 коментара:

  1. Книгата ми грабна вниманието, още когато я видях в издателския план на Егмонт и чаках с нетърпение някой да изкаже мнение за нея. Със сигурност ще я прочета до края на годината, защото ревюто ти е много хубаво и има всичко, от което се интересувам преди да прочета дадена книга. :)

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря ти! Радвам се, че ревюто ми е било полезно! ^-^ А книгата си струва прочита, няма да съжаляваш!

    ОтговорИзтриване