неделя, 8 януари 2017 г.

seeking inspiration // books & movies

Неприятно ми е да призная, че първите дни на 2017 година не бяха от най-продуктивните. Чувствах се прекалено изморена да правя каквото и да било. Дори сериалите и аниметата не ми звучаха изкушаващо, а това говори за някакъв друг проблем. Защото точно януари месец не би трябвало да изглежда така. Януари е създаден за нереалистични цели и големи надежди, сега е времето да преоткрием това "ново аз" и да започнем ново хоби например, без значение дали ще го зарежем след няколко седмици. Януари е месецът на опитите.

Но в това състояние, което ме е обхванало, съвсем не ми е до опити. Това, което искам, е да спя до обяд, да скролвам безцелно из фейсбук, инстаграм и тъмблр, после да си направя следобедната дрямка и след това отново да пилея времето си в интернет. Излишно е да се казва, че ми липсва вдъхновение да правя любимите си неща и това, честно казано, ме убива. Но все пак новата година е тук и няма да позволя да се предам още в началото ѝ. Затова се захванах с единственото занимание, което винаги, независимо от обстоятелствата, ще ми доставя удоволствие - правенето на списъци - и съставих един с всички неща, които по една или друга причина ме вдъхновяват. И тъй като списъкът се оказа по-дълъг от очакванията ми, реших да го разделя на няколко части, първата от които е посветена на книги и филми.
"Вино от глухарчета" - Рей Бредбъри
Имам цял пост, който дължа на този роман - можете да го прочетете тук - и наистина не знам какво повече мога да добавя. Това съкровище под формата на книга ще стопли сърцето ви, ще ви хвърли в екзистенциална криза и ще ви накара да обичате всяка секунда от нея. Бредбъри не случайно е един от любимите ми автори - той рисува картини, а атмосферата, която създават думите му, е достатъчна да ви накара да повярвате в себе си и да опитате сами. Така че определено бих препоръчала да хвърлите едно око на "Вино от глухарчета", ако някога се почувствате отчаяни и натоварени от живота. 
"A Work In Progress" - Connor Franta
Започвайки тази книга просто защото харесвам видеата на Конър, наистина не очаквах да я прочета за отрицателно време и да затворя задната корица с един малко по-различен поглед над нещата. Но е факт - "A Work In Progress" беше дар за съзнанието ми и накара душата ми да рисува, пише и изобщо - да твори. Самата книга е нищо по-малко от произведение на изкуството и дори само гледайки я, на човек му се приисква да излезе навън и да търси красотата в дребните неща. В допълнение, темите, по който пише Конър и думите му, ще обърнат погледа ви към бъдещето и целите, които искате да постигнете, определено мотивирайки ви да станете от дивана и да започнете да правите нещо с живота си.
"И всичко стана луна" - Георги Господинов
Лично аз се вдъхновявам изключително много от сборниците с истории, особено ако са от български автори, написани оригинално на български език, защото това е жанрът и езикът на който пиша най-често. А и има нещо относно сборниците... всичките тези напълно несвързани истории - напомнят истинския живот, където всеки странник носи своя непознат и далечен разказ. Понякога ще се преплете с твоя, но често ще е просто един от многото, които несъзнателно подминаваш всеки ден. Разказите са простичките истории, с тях най-лесно можем да свържем ежедневието си и това е причината, поради която ги обичам толкова много. Това е причината, поради която смятам, че могат да мотивират и вдъхновяват. Тези кратки истории, ако са написани от автори, които знаят как да играят с думите, могат да променят начини на мислене.
"Тайната история" - Дона Тарт
Изминаха седем (?) месеца, откакто прочетох "Тайната история" и кингата все още не е напуснала мислите ми. Смятам, че героите на Тарт сами могат да са причината за творчески подем на всеки, стремящ да бъде писател, защото са просто брилянтни. Наистина. Нямам друга причина да спомена книгата в този пост, освен че е истинско съвършенство, а ако съвършенството не ви вдъхновява, то не знам какво би.
"Предимствата да бъдеш аутсайдер" - Стивън Чбоски
Всеки, който е чел това божествено творение, вероятно знае защо ми е ужасно трудно да обобщя ефекта му в няколко изречения. Хвърляйки един болезнено реалистичен поглед върху живота в гимназията, "Предимствата да бъдеш аутсайдер" е книга, в която всеки може да се открие. За мен тя е носталгия, вдъхновение и сладка болка в гърдите - от онази, която те изяжда отвътре, но нямаш нищо против, защото ти напомня, че си жив и чувстваш. Книгата внушава много с малко, поради минималистичния стил на автора и по мое мнение, това е едно от онези четива, които всички, особено артистите, най-често откриващи се в образа на walflowers, трябва да прочетат.
Le Fabuleux Destin D'Amélie Poulain
Преминавам на филми и честно казано мога да изчерпам категорията само с "Амели", защото той е просто... всичко. Не казвам обаче, че е подходящ за всички. Някои от приятелите ми, които го гледаха главно защото ги принудих, го намериха за по-скоро странен. Но ако усетите какво точно се е опитвал да каже режисьорът, ако намерите един общ език с Амели и ако знаете кои са малките, но важни неща в живота, съм сигурна, че филмът ще влезе в списъка ви с любими. Просто е една от онези продукции, които или ще намразиш, или ще заобичаш с цялото си сърце. Краткото ми аматьорско ревю, където изпадам в малко повече подробности, ще намерите тук
Dead Poets Society
Току що осъзнах, че този пост започва да се превръща в един безкраен монолог представляващ мен, казвайки ви да гледате любимите ми филми и да прочетете любимите ми книги. Но честна дума, заслужават си и са наистина вдъхновяващи. Специално този е много вероятно да сте гледали или със сигурност поне сте виждали някой от мотивиращите цитатати на учителя по английска литература Джон Кийтинг (Робин Уилямс). Този филм е на света с едничката цел да стимулира артисти, да учи останалите как да гледат на изкуството и защо е важно да се застъпват за него. И още нещо. Филмът носи най-важното послание от всички. Carpe diem. Уловете мига. Направете живота си изключителен.
The Imitation Game
Самият филм е относно необикновените хора, които променят историята; относно хората, без които светът нямаше да е такъв, какъвто го познаваме. Но силните страни на "Игра на кодове" (добре, кой измисля българските заглавия?!) не се изчерпват със завладяваща история и вдъхновяващи герои. Прекрасното на този филм е, че той ознаменува различните и ги възхвалява като архитекти на света. Също така - невероятен саундтрак - ще забележите, че това е донякъде задължително при мен. Споменах ли, че Бенедикт Къмбърбач играе главната роля? There's your hookup. Сега нямате оправдание да не го гледате.
Midnight in Paris
Определено един от най-любимите ми филми. Мястото, героите, времето или по-точно времената. С "Полунощ в Париж" Уди Алън въвежда един съвсем нов вид носталгия - тъга по непреживяното. Историята е относно един обикновен артист с неговото увлечение по изминали времена и жертвите, които трябва да направи в името на музата. Самият филм вдъхновява защото те пренася в друг свят, защото те кара да повярваш в невъзможното и защото, в крайна сметка, е една простичка, красиво написана романтична история, към която човек лесно може да се привърже.
Into the Wild
Някой да ме спре. Филмите станаха много, а това не беше планирано. Но наистина искам да говоря за "Сред дивата природа" защото е единствен по рода си! Става въпрос за човек, който на пръв поглед си има всичко, но решава, че не иска да живее в това материалистично общество и с лека ръка захвърля предишния си живот, поемайки на поход към пустощта на Аляска, където смята да живее съвсем сам. Всяка сцена е невероятно красива - истинска наслада за очите. Но уникалното на този филм е, че успява напълно да преобърне представата за човешките ценности и да ви накара сериозно да се замислите кое е наистина важно и дали щастието се обезценя, ако не е споделено.


Ако сте стигнали дотук, поздравления! Надявам се този пост да не ви се е сторил като един безсмислен поток от думи, а да сте видели някакъв смисъл в това, което се опитах да направя. Защото ние черпим вдъхновение от всичко, което ни заобикаля - от малките, често незабележими феномени в ежедневието, от думите на онези, на които се възхищаваме, от случките в живота ни и не на последно място от книги и филми. А е важно да знаеш къде ще можеш да намериш вдъхновение, когато ти потрябва.

Няма коментари:

Публикуване на коментар