петък, 27 януари 2017 г.

overhyped books

Книжното общество е едно наистина прекрасно място. Разменяме си препоръки, съвети, помагаме си и се подкрепяме по време на читателски застои, заедно тръпнем в очакване за следващите части на любимите си поредици и пак заедно преживяваме смъртта на обичан герой. Но, както много други прекрасни неща, и книжното общество си има недостатъци и днес съм решила да пиша за един от най-големите.
to overhype /v./  
to make exaggerated claims about something; publicize or promote excessively. 
Тъй като терминът е жаргонен, няма да се тормозя с търсенето най-близкия български превод и просто ще го наричам оувърхайп. Не знам къде точно се заражда той в книжното общество - дали още в издателските къщи или пък при чуждестранните блогъри и влогъри, доста от които казват хубави неща за дадена книга само заради спонсорството. За щастие, тук в България и поне по мое мнение, дори спонсорираните ревюта се пишат честно, искрено и в зависимост от личните впечатления на читателя. При нас проблемът е по-скоро това, че мненията са заразни. Защото ако "всички" говорят за тази божествена книга, която лично на теб не ти се е сторила нещо особено, е по-вероятно да си замълчиш, нали? Може би дори леко да кимнеш в съгласие. Ами ако "всички" кимат в съгласие?

Признавам, и аз съм го правила и не съм особено горда с този факт. Но това не е главното, което ме притеснява. Проблемът е, че напоследък усещам как се страхувам да започвам нови, супер нашумели и много популярни книги ("Двор от рози и бодли", "Илумине","Човек на име Уве").

Не ме разбирайте погрешно, "оувърхайпната" не е най-лошото нещо, което една книга може да бъде и определено не значи, че тя не струва. Искам  това да се знае, защото Child of Mercury, както и Anatomy of Books преди това, винаги са били места на положителната енергия и позитивните думи. Просто избягвах да говоря за книгите, които не са ми харесвали. Но мисля че е време за малко повече реализъм. 

Ето например няколко книги, около които се вдигна страшно много шум, а честно казано, не бяха кой знае какво. "Да остана ли" на Гейл Форман, която прочетох преди около две години, беше първата жертва на феномена. Всички говореха за това колко ги е разчувствала, колко сърцераздирателна и прекрасна е била. В моите очи беше просто лесно и бързо четиво, подходящо за неделен следобед в който нямаш нищо по-добро за правене. И благодарение на високите очаквания, които ми бяха присъде́ни, тази книга така и не се запечата в съзнанието ми. Което, за разлика от нея, е наистина тъжно.
Още един пример, по-скорошен - за "Ние, лъжците" на Е. Локхарт съм дори ядосана - защото вярвам, че ако я бях започнала, без да съм чувала мнения предварително, със сигурност щеше да ми хареса. Но не - вместо това, когато стигнах финала, единствената ми мисъл беше "Това ли е!?".
Със следващите две книги ми предстои да изгубя доста читатели. Защото за мен в тази категория попада и "Домът на мис Перигрин за чудати деца". Да, въпреки, че е любимата книга на толкова много хора, аз затворих задната корица с разочарование. Не намерих логика в света, който представя, не се свързах с нито един от героите, честно казано дори не помня как точно се разви сюжетът - винтидж снимките ми бяха по-интересни.
Четете ли все още?
"Летни дни и летни нощи" е следващата в малкия ми списък. Съжалявам. Но останах наистина разочарована от този сборник, особено при положение, че не съм чувала нито една лоша дума за който и да било от авторите му. Имаше два много добри разказа и може би още два, които като цяло си струваха, но на фона на споделяната от всички любов към книгата, четири добри разказа не са достатъчни.

И така - ето го първия ми пост на по-контроверсна тема и искам да удебеля, подчертая и уголемя следните думи: това че намирам дадена книга за прехвалена, не означава, че съм я сметнала за лоша - нямам нищо против изброените, както казах някои от тях наистина харесах, а дори това е изключително трудно, когато имам заложени очаквания до небето. Именно те са проблемът и реално вината не е на автора. Тоест да, този пост не е критика към книгите, а критика към книжното общество. Също така наистина не целя да обидя любимата ви книга. Ако съм я споменала, а вие сметнете, че не съм права, можете да напишете мнението си в коментарите. Защото, както и всичко останало в този пост - то е просто мнение. Така че, моля, не се засягайте от личните ми виждания. Все пак и вие сте свободни да изкажете своите, да споделите коя книга според вас е подвеждащо надценена и дали изобщо смятате това за проблем.

Може би е невъзможно да има свят без излишна и преувеличена рекламация в името на комерсиализма. Може би мястото, където всички мнения са честни и базирани на реални впечатления, е просто една утопия. Но представете си само как биха изглеждали кориците в книжарницата без гигантския надпис "#1 Бестселър на Ню Йорк Таймс!". Нямаше ли животът на един книголюбител да е в пъти по-лесен?

6 коментара:

  1. Хей, страхотен пост, много ми хареса, и съм напълно съгласна с факта, че оувърхайпа е нещо гадно в книжното общество. Често ми се случва, когато излезе някоя книга и буквално всички откачат по нея, а аз може би подсъзнателно да страня от нея и да не я захващам. Понякога мразя да започвам книга за която вече да имам някакви очаквания, които после може да не се опровергаят, затова и тази година реших да не проучвам толкова книгите, да се впускам в тях без да знам много. ❤❤❤

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти ♥ I'm glad you relate. И това е много добра идея за нещо като книжно предизвикателство, понеже доста от нас не са свикнали да започват книга, за която не знаят нищо. :D ^_^

      Изтриване
  2. Препоръчвам ти Илумине. Началото може да ти се стори леко бавно, докато започне всичко, но после нещата напредват, пък ако така се колебаеш, разгледай я отвътре, прочети това онова, виж картинките...На мен ми е сред любимите книги, понеже е просто толкова красива!
    (Иначе поста ти е много верен. Само че, къде са 50 нюанса? :D)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. За тях трябва направо отделна категория :D

      Изтриване
  3. Тая истинска ненавист към "Домът на Мис Перигрин" и въпреки че намирам някакъв смисъл в света, не намирам абсолютно нищо логично в любовната история. Нищичко... Радвам се че не съм сама!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Някак принудена беше любовната история? И на мен не ми хареса.

      Изтриване