събота, 18 юни 2016 г.

"Лейди Полунощ" на Касандра Клеър - Ревю

Ето пак дойде моментът, в който се проклинам, че не мога да си водя бележки и винаги съм прекалено нетърпелива да чета, за да спирам и записвам мислите си. Резултатът е на лице. Имам толкова много неща да кажа, а не знам откъде да започна. Страх ме е, също така, че ще пропусна нещо съществено или поради недостатъчна компетентност няма да напиша ревюто, което тази книга заслужава. Впрочем единствената причина, поради която дори се опитвам да го напиша е, че в момента не мога да мисля за нищо друго - свърших я преди няколко часа и все още се съвземам.

"Лейди Полунощ" е първата част от третата поредица на авторката. Този път Касандра ни пренася в Лос Анджелис, пет години след събитията в края на "Град на небесен огън". Героите - Ема Карстерс и семейство Блекторн, са ни вече познати. Или пък не. В крайна сметка всеки има своите тайни и нищо не е толкова просто, колкото изглежда. Именно усилията на Ема да разкрие загадката около смъртта на родителите си въвличат героите в разследване на необясними убийства и покрити със загадъчни знаци трупове, появяващи се из цял Ел Ей. Едва ли има нужда да споменавам, че тези 600 страници крият скъпо пазени тайни и жестоки обрати. Както и забранената любов, която Касандра Клеър отдавна е доказала, че умее да изгражда. Ако все още ви предстои да навлезете в света на нефилимите, препоръчвам да започнете точно с "Лейди Полунощ".

Касандра Клеър израстна като автор буквално пред очите на всички. Харесвам я ужасно много, но дори аз признавам, че първите ѝ две книги "Град от кости" и "Град от пепел" просто не са ... добри. След тях вече самото писане се подобри, героите станаха по-сложни, по-реални, а книгите - прекрасни и сърцераздирателни. А "Лейди Полунощ" е едно стъпало над всички тях. Не говоря само за стил. Не бих могла, понеже в превода винаги нещо се губи. Говоря за героите - връзките между тях и начина, по който действието е описано точно като на филм.

Но може би най-любимото ми нещо в книгата е завръщането към света на нефилимите и долноземците, който нямах представа, че ми е липсвал толкова много. Тук авторката има възможност да ни хвърли направо в същественото действие, тъй като вече всичко ни е познато. Разбира се, има кратки и ясни обяснения предназначени за новите читатели, но те съвсем не са отегчителни, а напротив - обогатяват и нашето познание за скритият под магически прах свят. Хареса ми колко голямо внимание бе обърнато на елфите, което е разбираемо, имайки предвид историята на семейство Блекторн. И въпреки че се докоснахме до тях повече, отколкото в други книги, те все пак си остават загадка. Отделно всеки път, в който се спомене позната нефилимска фамилия или стане въпрос за други обичани герои от предните поредици, сърцето ми потръпваше. Това нямаше да е възможно ако Касандра не бе създала тази вселена и не спира да ни затрупва с истории за нея. Затова съм повече от щастлива, че продължава да пише и ни най-малко не разбирам хората, които се оплакват от факта, че книгите ѝ са все за ловци на сенки.

А и това, че светът е един и същ по никакъв начин не пречи на книгата да има своята уникалност и неповторимост. Историите не се повтарят, героите, макар да имат известни прилики в характера, (най-често дължащи се на родствените връзки помежду им) са винаги различни. В "Лейди Полунощ" обстоятелствата поставят персонажите в нови и интересни ситуации. Касандра Клеър ги е направила толкова реални, давайки причина и обяснение за всички аспекти на личността им. Виждаме какво е направило Джулиън такъв, какъвто е и това е най-лесният начин да разберем истински и да почувстваме героя близо до себе си. Неговата история ми разбиваше сърцето отново и отново в продължение на 600 страници, не защото беше най-тъжното нещо, което съм срещала, а поради факта, че беше толкова истинско. Тай пък е героят, който искам да прегърна и никога да не пусна. Това няма общо с ревюто, просто исках да го спомена.

Книгата, освен завръщане в любим свят, срещи с обичани персонажи и нови герои, които да обикнете, предлага мистерия, въпроси, някои от които остават неразрешени чак до самия край и разбира се - смях. Малко са авторите, които са ме карали да се смея с глас, но Касандра е една от тях. Началото на историята на Ема и Джулс несъмнено има какво да даде на читателите си. И така. Ако сте стигнали дотук - поздравления и благодаря, че изтърпяхте несвързаното ми бръщолевене. Ако имах търпението да изчакам, докато ефектът от книгата премине, може би щях да напиша нормално ревю, но нямам това търпение. Има още много неща за казване - например колко ми харесва присъствието на поезия и всички цитати от антични автори, които намираха място в книгата чрез Артър. Но сега единственото за което мога да мисля, е как имам нужда от още Касандра Клеър и съм твърде изкушена да грабна "Ангел с часовников механизъм" от рафта и да препрочета цялата поредица. А може просто да започна "Лейди Полунощ" отначало. Не знам обаче дали имам достатъчно смелост да си го причиня, защото боли, хора, от тази книга боли.



Lex malla, lex nulla


събота, 4 юни 2016 г.

Пролетен базар на книгата 2016 + Bookhaul


Както вероятно знаете, миналата седмица се състоя Пролетният базар на книгата в София. Може би постът ми е закъснял, тъй като вълнението покрай събитието вече стихна, но се наложи да изчакам книгите, които си поръчах от намалението на Сиела, да пристигнат, за да ги включа в броя на новопридобитите ми заглавия. Толкова съм щастлива, че за първи път и аз имах възможност да посетя това уникално събитие, присъединявайки се към множеството любители, които прекараха часове в НДК, търсейки си книжни съкровища. До последно не можех да повярвам, че родителите ми се съгласиха да ме пуснат да пропътувам сама тези близо 200 километра, делящи София от Казанлък. Но всичко беше факт - качих се на автобуса в осем часа сутринта на 28.05 и малко преди обяд вече бях пристигнала. Единственият неприятен аспект на пътуването ми беше, че слушалките ми бяха развалени и музиката се чуваше само докато държах кабела в точно определена позиция, (the struggle!) но това дребно неудобство е незначително, щом го съпоставя с останалата част от невероятния ден. След пристигането на автогарата ми отне известно време да се ориентирам и насоча към метрото, чрез което стигнах до НДК. Там се срещнах с Ева, която вече беше посещавала Базара веднъж, но беше така добра да го обиколи още един, два, три пъти с мен. Честно казано, без нея сигурно щях да се лутам неориентирано измежду многобройните щандове цял ден и пак нямаше да успея да обиколя всичко. По-късно се срещнахме и с Жени и трите заедно тръгнахме по "Витошка", по която, въпреки, че бях посещавала София доста пъти преди това, така и на бях се разхождала. Естествено, те ми показаха най-голямата забележителност на града за един книголюбител - книжарницата Грийнуич, от която трудно ме изведоха. След това изпратихме Жени и се насочихме обратно към метрото. Все още не можех да проумея, че най-накрая ги бях срещнала, а вече бяхме пред Централна автогара и беше дошъл моментът да си кажем довиждане... Само че бяхме объркали гарата. Десет минути преди тръгването на последния автобус към Казанлък, а в главата ми текат всякакви мисли, най-крещящата от които е, че съм на другия край на София и имам 10 минути да стигна до правилното място. Донякъде бях права, само че не бях на другия край на София, а само към 200 метра встрани от Централна Автогара - на Автогара "Сердика". След един хубав спринт с Ева стигнахме до точното място и успешно се качих на автобуса буквално в последния момент. Какво повече ми трябваше за да стане денят наистина незабравим?

Най-запомнящите се моменти от самия Базар бяха срещите ни с Георги Господинов, Елин Рахнев и Георги Бърдаров. Интересното е, че всички те бяха неочаквани, защото нито аз, нито Ева бяхме проверили кои автори ще са на Базара в този ден. Излишно е да казвам, че останахме повече от приятно изненадани.

А сега към книгите, които си взех. Първата ми покупка беше от щанда на Пергамент Прес - "Книга за мечтатели" първоначално привлече вниманието ми заради сладурската си корица, но го задържа и след като прочетох откъс от нея, затова реших да си я взема. Обиколихме още няколко щанда и се озовахме пред "Ибис", където без да се замисля грабнах "Лейди Полунощ" по очевидни причини - обичам Касандра Клеър и донякъде дори ме е срам, че все още не съм прочела книгата. Ако не обикалях Базара с Ева, може би нямаше да си взема точно "Ясновидците", но се доверявам безусловно на нейния вкус и съм сигурна, че книгата ще си заслужава, ако не с друго, то поне с факта, че действието се развива през двайсетте години на миналия век в Ню Йорк. След това се насочихме към щанда на "Жанет 45" и както си говорихме за една от книгите на Георги Господинов, жената пред нас каза: "Ако ще я взимате - побързайте, той след малко си тръгва". При което реакцията ни беше безценна, защото изобщо не бяхме забелязали стоящият точно срещу нас Георги Господинов. Веднага грабнах книгата и отидох при него за да я разпише. Така се сдобих и с "И всичко стана луна" (която почти прочетох в автобуса на връщане). След това си взех и "The Best of Sherlock Holmes" от щанда на Книгомания. Отидох на Базара с намерението да си взема повече книги на английски, но и дори само с тази съм много доволна. Тъй като вече бях изхарчила почти всичките си спестявания, реших че ще си взема само още една книга и тя ще е от щанда на Сиела. Там Ева се запозна с автора на "Аз още броя дните" - Георги Бърдаров, чиято книга аз пък си бях поръчала на 24 и все още чаках. Докато двамата си говореха, аз се колебаех дали да си взема "Щъркелите и планината" на Мирослав Пенков или "Библиотеката на Въглен връх" на Скот Хокинс. Накрая избрах последната. Колкото до трите книги, които си поръчах от намалението - това бяха гореспоменатата "Аз още броя дните", сборника с разкази "Обича ме, не те обича" и "Звезден полет" на Мелиса Ландърс.

Както казах, това беше един незабравим ден и вече очаквам с нетърпение Зимния панаир, който, сега след като видях какво представлява събитието, за нищо на света не бих пропуснала. Още веднъж благодаря на Ева и Жени за прекрасното споделено време!

сряда, 1 юни 2016 г.

Not Enough Wrap Up & Too Much TBR

Мисля, че заглавието достатъчно добре синтезира този пост, който дори не планирах да напиша, докато Миш не изтъкна, че щом JesseTheReader може да направи wrap up с две книги, значи можем и ние. Освен това за пръв път от месеци съм си подготвила TBR и се надявам, че споделяйки го тук, ще се мотивирам допълнително за романите, които смятам да чета. А малко повече мотивация е точно това, което ми трябва в момента. Нямам намерение да се оправдавам защо напоследък не ми остава време за нищо, чета толкова малко и почти не пиша (не, да гледам за трети път ерата на Тенант в Doctor Who не беше загуба на време!). Истината е, че просто не мога да балансирам между нещата, които трябва да правя и нещата, които ми се иска да правя. В крайна сметка всичко е въпрос на приоритети и ми е време да го науча. Затова си поставям високи и сравнително смели цели за Юни, имайки предвид, че е последният месец от училище и ще съм натоварена и с преговор за класни и изходни. Все пак мисля, че именно това ми трябва, за да изляза от летаргията, обхванала ме още от началото на 2016 година.

Този пост няма да е толкова от типа на равносметка, колкото би трябвало, затова няма да изпадам в подробни отзиви за двете книги, които прочетох през Май. От първата, "Миниатюристът" на Джеси Бъртън, останах с прекрасни впечатления и без да се колебая бих и дала 5/5. Първите сто страници, признавам, ми бяха тегави, но мисля, че вината си беше изцяло моя, просто не бях достатъчно концентрирана. Огромни плюсове са добрата нарация и фактът, че действието се развива през седемнайсти век в Амстердам. Следващата книга - "Уна и Селинджър" на Фредерик Бегбеде, беше доста по-различна от всичко, което съм чела. Художествена измислица, която толкова добре се уповава на факти и реални събития, служи си с истински личности и ги манипулира за да създаде измислен сюжет. Лично на мен много ми хареса крайният резултат, също както и самият стил на Бегбеде - директен и някак публицистичен. Дадох ѝ 5/5, но не бих я препоръчала на всеки именно заради този специфичен стил.

"Dragonfly In Amber" липсва, защото е на телефона ми
Впрочем главната причина за този изблик на мотивация да чета е Пролетният базар на книгата, който имах щастието да посетя (смятам да напиша отделен пост за това, веднага щом пристигнат заглавията, които поръчах онлайн от намалението на Сиела). Затова TBR-ът ми е съставен главно от книги, които си взех от Базара. Това са (и ще се постарая да ги прочета в точно този ред): "Аз още броя дните" на Георги Бърдаров, защото нямам търпение да се убедя сама в прекрасните думи на всички, чели книгата; "Dragonfly In Amber" - Диана Габалдон, която влача от месеци и е крайно време да завърша; "Тайната история" на Дона Тарт, която, както разбирам, ще ми разбие сърцето - очаквам го с нетърпине; "Библиотеката на Въглен връх" на Скот Хокинс и "Лейди Полунощ" на Касандра Клеър.


Надявам се, че да прочета тези книги и едновременно с това да изкарам добри оценки на изходните нива няма да ми съсипе психичното здраве през предстоящия месец. Много бих искала да съм по-активна в блога, както и да се върна към писането, но реших, че засега ми стига да изляза от читателския застой, а след това ще се занимавам и с писателския (в момента наблюдавате procrastinator at their finest). И така, ще ми трябва доста късмет и солидно количество кофеин за да завърша "предизвикателството", което си поставям, но поне съм необичайно позитивно настроена към резултата. А вие кои книги смятате да прочетете през Юни?