вторник, 19 април 2016 г.

"Кралица на сенките" на Сара Дж. Маас - Ревю

Ревюто съдържа спойлери за предишните части на поредицата.

"Кралица на сенките" е четвъртата книга в хексалогията на Сара Дж. Маас - "Стъкленият трон". Жанрът е фентъзи и действието се развива на измисленият континент Ерилея, където преди десет години магията мистериозно изчезва, обричайки цели народи на робство и мъчения, а едно дете-принцеса загубва всичко и започва обучението си при Кралят на Асасините, благодарение на който един ден тя става Асасинът на Адарлан, а по-късно и Кралският шампион. Но това е само началото. Поглеждайки към първата книга сега, не мога да повярвам колко път измина Елин и колко много се разви героинята ѝ. В тази книга тя се завръща от Вендлин с цел да вземе третият Ключ на Уирда от бившия си учител Аробин Хамел и да убие краля на Адарлан. За един последен път тя трябва да сложи маската на Селена Сардотиен, а след това да блесне пред всички с пълната мощ на Елин Ашривер Галантиус, кралица на Терасен.
"Събуждаш у мен желанието за живот. Не за оцеляване, не за съществуване. За живот."
Ще призная, че в първия момент след като получих книгата, бях страшно развълнувана за това, което ме очакваше, но и леко притеснена от броя на страниците. Не че не можех да се справя с едно по-обемно четиво, (след "Щиглецът" нищо не може да ме уплаши) но се опасявах, че действието ще е разпънато и мудно, а четенето - тегаво. С огромна изненада открих, че нито една от тези 700 страници не представлява излишно разпъване на локуми и всеки абзац, всяко изречение, бяха на мястото си. Някои не биха се съгласили, твърдейки, че темпото на книгата в началото било бавно. Според мен авторката умишлено не ни впусна направо в действието. При започването на "Кралица на сенките", аз не си спомнях почти нищо от предишните книги (в такива моменти помага, ако прочетете ревю със спойлери, каквито по случайност имам и за трите части, предшестващи тази книга: "Стъкленият трон", "Среднощна корона" и "Огнената наследница") затова всичките обяснения и разговори в началото бяха добре дошли, помагайки ми да си спомня как завърши третата част.

След това Сара Дж. Маас пуска бомбата, изпълвайки страниците с толкова много действие и събития, и обрати, и разкрития, които те държат на ръба на стола през цялото време. Напрежението така и не ме напусна до самия финал, тъй като още с втората книга авторката даде да се разбере, че не жали герои. Затова не спрях да треперя над своите любимци също както Манон над Абраксос. Случиха се толкова много неща, че наистина не знам кое по-напред да коментирам. На всичко отгоре, както става винаги, когато съм прекалено увлечена от четивото, не си водех  никакви бележки. Затова се извинявам и за разхвърлеността на мислите си. 

Окончателното превръщане на главната героиня от Селена в Елин e най-хубавото нещо в книгата. Защото наистина имах проблеми със Селена, а Елин е коренно различен персонаж, за щастие притежаващ нужните качества за един перфектен протагонист. С нейната промяна обаче се промениха и отношенията ѝ с почти всички останали герои и все още не мога да преценя дали съм доволна от този факт. Колкото до новите герои - Сара Дж. Маас не разочарова. Елида и Несрин не отстъпват по нищо на останалите силни женски персонажи в книгата, всяка по свой си начин. Обожавам и Лизандра - характера ѝ, историята ѝ и магията ѝ. Приятелството им със Елин е приятелството мечта, защото могат както да ритат задници заедно, така и да ядат шоколад, да си говорят за дрехи и да си разменят нощници от злато.
Иска ми се в следващата книга да видя развитие и в отношенията на Елин и Едион. Колкото и кратки да бяха, моментите в които си личеше тази тяхна незаменима братско-сестринска връзка, ми стопляха сърцето.

"Кралица на сенките" надмина предишните части от поредицата по всички критерии и непосредствено стана любимата ми. Книгата се отличава с особен динамизъм, напрежение и нестихващо очакване. В същото време успява да преплете в страниците си  и романс, нежност, приятелство. Авторката разказва така, че действието сякаш се развива буквално пред очите ти, сякаш стоиш редом с героите. За мен "Кралица на сенките" беше единствено по рода си приключение. Като пътешествие до далечен край, където повече няма да се върнеш. Но аз знам, че ще се върна, понеже историята на Елин не е приключила. Остават още две книги, за които да тръпнем в очакване...

"Двамата сключиха ръце.
Светът свърши.
И се роди следващият."


source: tumblr


събота, 9 април 2016 г.

The Throne of Glass Book Tag

Sooo... реших да направя таг. Подобно на Зин, която ме тагна (благодаря), и аз не харесвам таговете. В началото ги намирах за забавен и ефективен начин да поддържаш блога си активен, но после ми дойдоха до гуша и реших да ги избягвам занапред. Затова и аз си противореча, правейки този таг, но той наистина е хубав и ми беше интересно какво ще се получи. Освен това тази вечер най-накрая започвам "Кралица на сенките", която се надявам да ме избави от едномесечния ми читателски застой, и имах нужда от нещо, което да ме вкара в настроение за Сара Дж. Маас.

Лизандра: книга с променена корица, която си заобичал
Мога да отговоря със "Стъкленият трон", нали? Тъй като често съдя книгата по корицата, се радвам страшно много, че промениха тази и че в България решиха да зпазят промяната. Просто смятам, че корицата трябва да отразява съдържанието, а променената корица на "Стъкрелият трон" го прави много повече от оригиналната. 



Абраксос: книга, която е по-хубава отвътре, отколкото изглежда отвън
Ще кажа "Град от стъкло" на Касандра Клеър, но имам предвид българската корица. Като цяло българските корици на първите три книги от поредицата не струват, но ще избера точно тази, защото по мое мнение първите две книги също не струват (но щом преминете през тях всичко става много по-хубаво, обещавам ви). За разлика от качеството на книгите, кориците не се подобряват, а "Град от стъкло" е наистина много добра.

Ерилея: поредица с велик world-building
Честно казано това е най-лесният въпрос и отговарям, без да се замисля. "Песен за огън и лед" на Джордж Р. Р. Мартин. Обичам света, който е създал автора (не че бих искала да живея в него, просто го обичам) и не мога да не се изумя колко добре е изграден, колко много истории, религии и места са създадени. Всичко в книгите на Мартин е изпипано до последния детайл. Нищо чудно, че му отнема толкова време да напише една. 

Рифтхолд: книга, която съчетава жанрове
За втори път ще използвам книга на Каси Клеър в този таг, но ще го преживеете: "Принцеса с часовников механизъм" - историческо фентъзи, градско фентъзи, романс. Обичам тази книга и в последно време много често поглеждам към рафта, където стои тя. Имам нужда да я препрочета и да си припомня през какво минах с нея. 

Дамарис: книга базирана на/вдъхновена от легенда/мит
Отчаяно ще се опитам да съм оригинална като избегна Рик Риърдън и отговоря с "На изток от рая". Брои ли се? Книгата е базирана на легендата за Каин и Авел. Доста тежко четиво е, макар че описанията на Джон Стайнбек си заслужават мъките.

Калтейн Ромпие: книга с неочакван обрат
"Тъмна дарба" на Александра Бракен. Ревюто ми за нея можете да прочетете тук. Не мога да ви опиша в какво състояние ме остави тази книга. Дори все още ме боли като се сетя за финала... Може би не беше чак толкова неочакван, защото, замисляйки се за това сега, трябваше да се досетя какво щеше да се случи. Но не се досетих. Дойде ми като гръм от ясно небе и няма да го преживея, докато не прочета следващата книга от поредицата.

Асасинската крепост: книга с ненадежден разказвач 
"Ние, лъжците" от Е. Локхарт, но ако обясня каква е причината, рискувам да спойлна нещо, затова просто ще го оставя така.

Астерин Черноклюна: книга, която има squad goals
"Хари Потър и Орденът на Феникса" на Дж. К. Роулинг. Армията на Дъмбълдор е squad goals отвсякъде. Също така "Крес" на Мариса Мейър, когато се събират всички на едно място и, разбира се, "Знакът на Атина". Тук вече не мога да избегна споменаването на чичо Рик.

Терасен: Книга, която те кара да се чувстваш сякаш си у дома
Не искам отново да отговарям с "Хари Потър", защото го използвах в горния въпрос, въпреки че тези книги ме карат да се чувствам така. Вместо него ще отговоря с "Хрониките на Нарния" на К. С. Луис, които имат почти същия ефект върху мен - просто едно топло чувство в стомаха ми, появява се дори само мислейки си за тях. 

Елин Ашривер Галантиус: книга със силата да те унищожи
Ако трябваше да направя лист, включващ всички книги, способни да го направят, то той би бил изключително дълъг. На първите редове обаче със сигурност ще са "Сойка присмехулка", "Принцеса с часовников механизъм" (отново Касандра Клеър), "Лабиринтът: Последният кандидат" на Джеймс Дашнър и "Друговремец" на Диана Габалдон. Не в този ред.  

Манон Черноклюна: книга, която те е изплашила
Не мислех, че е възможно книга да ме изплаши, преди да прочета "1984" на Джордж Оруел. Тя обаче ме държа будна цяла нощ. Не защото я четох, а защото размишлявах върху нея и какво би било, ако бъдещето ни наистина е такова. Смешното е, че не го осъзнавах, докато учителят ми по литература не ме видя да я чета в час и не реагира с думите: "Ти четеш тази книга? Не те ли е страх?", но тази история вече съм я разказвала.

Каол Уестфол: книга, която те е накарала да погледнеш на нещата по друг начин
"Светлината, която не виждаме" на Антъни Доер, която, в случай, че все още не сте разбрали, е любимата ми книга и ме накара да погледна на Втората световна война от гледната точка на немските редници, които са нямали друг избор освен да следват заповедите на командирите си.

Лапичка: книга, която получи за подарък
"Миниатюристът"на Джеси Бъртън, която все още не съм прочела, "Човек на име Уве" и "Баба праща поздрави и се извинява" на Фредерик Бакман, които също все още не съм прочела. О, и "Щиглецът" на Дона Тарт, която Станислава ми подари за рождения ден и която всъщност прочетох.

Окото на Елена: книга, която намери точно, когато се нуждаеше от нея
"Играч първи, приготви се" на Ърнест Клайн, защото ме избави от потенциален слъмп (нищо, че сега пак съм в такъв) и защото ми припомни колко обичам научната фантастика, която, признавам, бях пренебрегнала напоследък.