сряда, 30 март 2016 г.

И театърът е жив

Миналата седмица в Казанлък се проведе театрален уъркшоп, като домакин беше групата ми по актьорско майсторство. Дойдоха още две групи - от Стара Загора и от Бургас, общо 70 човека. Пиша този пост за да изразя въодушевлението си от тези три наистина прекрасни дена, в които успях да се запозная с толкова много интересни хора и да науча куп нови неща.
най ме е яд, че така и не успяхме да се снимаме всички
Като си помисля, че отначало дори не ми се ходеше на уъркшопа... Бях решила, че ще е тъпо а и нямах настроение. Когато обаче видях 50-те човека идващи към Военния клуб, всеки един от тях ентусиазиран и изпълнен с енергия, нямаше как да не се развълнувам. Запознахме се набързо. Спомням си само как от всички страни се подаваха ръце и се казваха имена, които веднага след това забравях. Някои от тях обаче ми направиха впечатление и в следващите дни успях да ги опозная (и да им запомня имената!).
След бързата закуска се събрахме в залата и официално открихме уъркшопа. Ръководителите ни се представиха, говореха за кино и театър и за това колко е хубаво, че толкова много млади хора като нас са се събрали в името на това изкуство. После беше ред на всеки да излезе на сцената и да се представи както трябва. Интересното е, че в онзи момент треперех цялата и репетирах сто пъти в главата си думите "Здравейте, аз съм Лия.", умирайки си от притеснение да не би да объркам нещо. Бях толкова притеснена от тези четири думи. За разлика от това в последния ден от работилницата, когато трябваше да представяме цели етюди пред публика, сценичната треска беше изчезнала. И това е само едно от нещата, които се промениха за толкова кратко време.
Вечерта посетихме откриването на Чудомировите празници, емблематични за Казанлък в къщата-музей на Чудомир, а след това гледахме театралната постановка "Госпожа Министершата" (10/10). Забавлявахме се ужасно много и успяхме да се опознаем. Което беше добре, защото вторият ден беше посветен изцяло на работата и нямаше време за нищо друго.
Всяка от школите допринесе, като показа своите похвати и начини за подготовка. Правихме различни упражнения, които, освен че помагат за създаването на връзки между актьорите, са и изключително полезни в личен план. Впрочем споменах ли колко талантлив беше всеки един от тези млади артисти? И не говоря само за актьорска игра, не правехме само това. Някои пяха, танцуваха, свиреше се на различни инструменти. Имаше хора, от чиито изпълнения настръхваше всяка клетка от тялото ми. Не се шегувам. Бих се поклонила не до земята, ами и отвъд нея за тях.
Следобеда ни изнесоха лекция на тема невролингвистично програмиране - система за постигане на успех във всички области на живота. Това което аз разбрах от тази лекция беше, че няма "система" и няма лесен път. Поставяш си цел и работиш по стъпките за постигането ѝ. Това е. Говорихме си много за това с какво искаме да се занимаваме в бъдеще и как да сбъднем мечтите си. Някои се амбицираха, други се притесниха, понеже си нямат и идея какво искат. Според мен обаче животът си знае работата и дори в момента да нямаме никаква представа за бъдещето си, накрая все пак ще се озовем там, където трябва.
Стана много истинско, когато ни разпределиха по групи от различни градове и всеки имаше 5 минути да сподели как се вижда след 10 години. Слушайки плановете и мечтите на моята група, на тези непознати, виждайки блясъка в очите и стремежа в думите им докато говореха за страстта си, нямаше как да не се изпълня с позитивна енергия и настроя оптимистично към бъдещето. Надявам се и аз да съм повлияла на някого.
След това беше ред на още упражнения. Забавлявах се както никога до сега! Не мога да ви опиша емоциите които преминаваха през мен, през нас, през сцената и всички хора в публиката. Актьорското майсторство е игра, да, но за нас е много по-истинско отколкото можете да си представите.
В неделя, последния ден от уъркшопа, празнувхме Деня на театъра. Започнахме с още един рунд упражнения, а след това заедно четохме Чудомир. Нека ви кажа - напълно възможно е да се прочете един разказ от 70 човека. Заедно. И резултатът е доста сполучлив.
Когато дойде време групите от Стара Загора и Бургас да си тръгват, всички се качихме на сцената за последен път. Наредихме се в кръг и седнахме. Всеки каза по няколко думи за преживяното. Беше ред едва на третия човек, когато в очите на повечето от нас напираха искрени сълзи - знаехме, че няма да се видим скоро. Малко е вероятно изобщо да се видим отново. Някои дълго говореха и изказваха благодарността си на организоторите за прекрасните моменти, други намекваха нещо за "следващия път", трети изказаха въодушевлението си от останалите. Когато дойде моят ред, аз нямах сили да говоря много. Казах само: "Чувствам се вдъхновена и ви благодаря за това!"

И беше самата истина. Все още усещам енергията на всички. Все още съм очарована от това, което направихме. Винаги съм била убедена, че литературата и любовта към нея не са мъртви в България. Да видя толкова много хора, споделяйки страстта си към сцената, ме убеди, че и театърът също е жив!



понеделник, 21 март 2016 г.

Le Fabuleux Destin D'Amélie Poulain


Току що изгледах любимия си филм.

За да ме разберете по-добре, може би трябва първо да ви кажа, че аз не обичам да гледам филми. Бих предпочела да прекарам тези два часа четейки книга или гледайки сериал. Естествено, винаги съм избирала това. Днес обаче не бях в настроение за четене, а и снощи свърших последния сезон на "How I Met Your Mother", затова реших да дам шанс на някой филм. Не се чудих дълго преди да избера, понеже Ивет ме моли да гледам "Невероятната съдба на Амели Пулен" от месеци...

Филмът се води романтична комедия - факт, който почти ме отказа да го гледам, но бях много приятно изненадана да установя, че той няма нищо общо с обичайните блудкави романтики. Амели е младо, срамежливо, наивно момиче, което предпочита да живее в собствените си фантазии, пред това да приеме реалността. Докато един ден не намира кутия пълна с детските спомени на непознат и не решава да открие този непознат и да му ги върне. Този ден завинаги променя живота ѝ. Амели обича малките удоволствия, като да пъхне ръката си в чувал със семена, да счупи коричката на крем брюле с лъжичка или да прави жабки в канала Сан Мартен. Тя има своя собствена представа за справедливост и решава да започне да помага на хората около нея. Много скоро след това и самата тя среща любовта по пътя си.




Обожавам всеки малък детайл от "Амели" и ако животът ми беше филм, не бих се поколебала в избора си той да е този. Остави ме с чувство на топлота в гърдите, щастие, удовлетвореност. Веднага щом го свърших изпитах желанието да си го пусна отново, а това никога преди не се е случвало. Обожавам и самата Амели. Чувствам героинята толкова близка и позната. Така, както тя чувства момичето с чашата вода от рисунката на "Стъкленият човек". Обожавах как двамата тълкуваха мислите ѝ, очите ѝ. Красотата на филма е именно там, в детайлите - градинското джудже, обикалящо света или суфльорът на прозореца, който е причината и срамежливите хора да се посмеят. Всичко е перфектно, от разказа на говорителя до божествената музика на Ян Тиерсен, в която съм безспорно влюбена. Накратко, "Амели" е единствен по рода си, невероятно красив, стойностен филм. Не мога да спра да мисля за него... а колкото повече мисля, толкова повече го обичам.


Amelie has a strange feeling of absolute harmony. It's a perfect moment. A soft light, a scent in the air, the quiet murmur of the city. A surge of love, an urge to help mankind overcomes her.
~
You mean she would rather imagine herself relating to an absent person than build relationships with those around her?
 ~
- Is she in love with him?
- Yes.
- The time has come for her to take some real risks.
- Well yes, she's thinking about it. She's thinking of a stratagem.
- Yes, she likes stratagems, doesn't she?
- Yes.
- She's a bit of a coward. That's why I have trouble with her eyes. 







петък, 11 март 2016 г.

Не ви трябва 1-ви януари, за да започнете наново живота си

Здравейте. 
Предполагам забелязвате, че направих някои промени в блога си. Смених дизайна, името и.. темата, донякъде. Не ме разбирайте погрешно, това в никакъв случай не значи, че спирам да пиша за книги. Просто съм в период на опитване на нови неща, но спокойно, за нищо на света не бих пренебрегнала старите. Колкото до причината, поради която не написах този пост по-рано - тя е, че все чаках нещо. Чаках някакво събитие, (като първи януари например) което да постави новото ми начало. Докато не осъзнах че "днес" само по себе си е събитие и е напълно достатъчно. Не ми трябва първи януари, за да започна наново. Това е мотото на този пост, а ето ме и мен, започвайки отначало. Най-малкото опитвайки се.

Аз съм много организиран човек (или поне се опитвам да бъда) и като такъв, постоянно правя планове, списъци, разделям нещата в категории. Така съм направила и с живота си. Разделила съм го на категории и полагам огромно усилие да балансирам между тях. И успявах, до преди известно време, когато изведнъж правилата се промениха. В живота ми нахлуха нови хора, открих много нови интереси и бавно започнах да пренебрегвам някои от уж важните аспекти.  И не само. Скоро имах усещането, че съм закъсала на едно място спрямо всички категории. И това ме убиваше. Както става винаги, когато в дните ми липсва ред, започнах да правя нещата без никакво желание. Да, дори четенето. Нямах мотивация да пиша, да обогатявам общата си култура по каквито и да било начини. Нямах мотивация и да уча, а колкото и да е странно, по принцип имам такава. Но смятам, че е крайно време да се съвзема от този личностен застой и да сложа край на пълната апатия. Имам нужда от ново начало, ако не за друго - то поне за да знам и да имам чувството, че правя нещо. Да променя блога си е една от първите стъпки.
Забавно е, как го казвам, сякаш знам какви са следващите...

Но защо трябваше да сменям името? Това може да ви се стори странно, дори глупаво, затова ще се опитам да го обясня, оправдавайки се с наталната ми карта и обвинявайки звездите за перфекционистката, която са ме направили. Говоря за факта, че имам стелиум в Дева. Това е положението, при което три или повече планети са в един знак, особено подчертано ако са и в един дом и Слънцето е една от тях. При мен не са в един дом, но пък са Слънце, Венера и Меркурий, и трите - лични планети. Като добавим и факта че Меркурий е в съвпад със Слънцето, отделно правят аспекти с АС и МС и става една голяма систематизирана каша. Типично. Както и да е, това положение подчертава още повече Девата в мен и ме прави, както казах, перфекционистка. Прави ме онзи "организиран човек", споменат по-горе в поста. Това положение не ми позволява да пиша за множество различни теми в блог, първоначално посветен на книги и с книжно заглавие. Не. Затова трябваше да го сменя. За да избера новото име се обърнах отново към наталната си карта, която така упорито продължавам да виня за първоначалния проблем. Освен стелиума в Дева, имам и нещо-като-стелиум в Близнаци, където са ми АС, (асцендентът, може би второто най-важно положение в картата), Юпитер и Сатурн. Не съм сигурна, дали се брои за стелиум, понеже асцендентът не е планета, но така или иначе, може да се каже, че съм силна и откъм Близнаци. А какво ме прави това при Меркурий, управляващ и двата знака?

И така. Добре. Блогът ми се прероди - сега какво?
Сега ще се опитам да пиша за повече неща. За всякакви теми. Мога да ви разказвам колко скучен е бил уикендът ми или за "просветленията" в два през нощта, когато не мога да заспя. Мога да ви говоря за това колко съм развълнувана относно следващия сезон на Doctor Who, а в следващия пост - за това колко обичам поезията на Едгар Алън По. Знам, че и така ще стане хаос. Може би това е урокът ми - че хаос винаги ще има и е по-добре да се науча да го приемам... Хаха. Добър опит от моя страна, но не. Няма да го приема. Ще направя списък с темите, по които ще пиша и ще се опитам да отделям достатъчно внимание на всяка от тях. Дано не стане като с категориите в живота ми. (Впрочем виждате ли това? Това мое желание за развитие, но в същото време изключително систематизирано и постепенно? Това, дами и господа, е проклятието на Сатурн в Близнаци, че пък и квадрат Слънце. (Също така чувствайте се свободни да ми кажете в коментарите, ако прекалявам с астрологията.)) Не смятам да публикувам въпросния списък, понеже възнамерявам да правя промени непрекъснато. 

И така. Не знам дали ще намерите логика дори в една частица от това, което съм написала. Честно казано понякога и на мен ми е трудно да я намеря...