неделя, 21 февруари 2016 г.

Препоръки #2 - Антиутопии

След фентъзито жанрът, който чета най-много, е научната фантастика и по-точно антиутопиите. Именно затова във втория ми пост от тази "рубрика" ще ви препоръчам пет антиутопични книги. Опитах се да избегна подразбиращи се поредици като "Игрите на глада" и "Дивергенти", но все пак не мога да ви предложа нечувани заглавия. Затова, дори да сте чели всички изброени книги, се надявам постът все пак да ви хареса.

"Пазителят" - Лоис Лаури


И преди съм говорила за "Пазителят" в блога си, но не беше достатъчно. Книгата е много добра. Авторката успява да построи един (на пръв поглед) съвършен свят за по-малко от 200 страници. Обществото, в което живее Джонас не знае какво е тъга, болка или загуба. Хората не лъжат, стриктно спазват многото правила на града и... не помнят. Нямат познания за предишния свят, нито желание да научат нещо за него. Всичко е перфектно. Докато Джонас не бива избран да се обучава при Пазителя, за да наследи длъжността му, а с нея и огромната отговорност да пазиш спомените за всичко. Пазителят е единственият, който помни предишното общество, хората с техните цветове, чувства и болка. Джонас трябва да осъзнае всичко това и да направи важен избор. Книгата се чете за един ден, но остава в съзнанието ти дълго след това.




"Играч първи, приготви се" - Ърнест Клайн

"Играч първи" е най-добрата книга, на която имах щастието да попадна през 2016 и без съмнение любимата ми от целия жанр научна фантастика. В света на романа съществува виртуална платформа, наречена ОАЗИС, видео игра, която е неразривна част от живота на всеки човек. А той впрочем не е никак розов през 2044 г. Подложени на всякакви видове природни катаклизми и изразходили вече ресурсите на Земята, единственото спасение на обикновените хора от окаяния им начин на живот са наркотиците или бягството в ОАЗИС. Уейд Уотс избира втория вариант. Той посвещава живота си на откриването на Яйцето. След смъртта на създателя на ОАЗИС е обявено, че който пръв намери Яйцето ще наследи всичкото му богатство. Съзтезателите трябва да разгадават сложни загадки като използват познания за попкултурата на 80-те. Книгата е вълнуващо приключение, където на всеки ъгъл срещаш препратки към филми, песни и видеоигри. Всеки път когато авторът споменеше Междузвездни войни, Doctor Who или нещо друго на което бях голям фен, сърцето ми направо подскачаше. Сега спирам, защото ако продължа да говоря за книгата има вероятност постът да стане километричен. Препоръчвам горещо!


"Лабиринтът" - Джеймс Дашнър

Много негативни ревюта има за тази книга, но аз я обичам с цялото си сърце. Така че ако някой се е изказал лошо за "Лабиринтът" и с това ви е отказал да я започнете, не го слушайте! Както всички книги, така и тази е разбирана по различен начин от всеки и няма гаранция, че ако на един му е харесала, ще се хареса и на друг. Обратното също важи. А ако сте чели "Лабиринтът" и не ви е харесала, все пак бих ви препоръчала да продължите с поредицата, защото става много по-добре. Ако пък нямате идея за какво говоря - накратко става въпрос за Томас, момче, което се събужда без спомени в асансьор на път за the Glade (не си спомням как го бяха превели). Там той се намира заобиколен от момчета, чийто спомени също липсват. Около Glade е разположен огромен лабиринт, вечно променящ се, чийто изход никой не е успявал да намери. Тогава се появява момиче, първото момиче. Тя носи ужасяващо съобщение, което променя всичко. Книгата е страшно объркана и въпросите се трупат неотговорени чак до края... до края на третата книга. Също горещо препоръчвам и екранизацията, която е добра колкото книгата, (макар и да не следва сюжета съвсем точно) че дори и повече.


"Тъмна дарба" - Александра Бракен


За "Тъмна дарба" имам ревю, така че си спестявам обяснението на сюжета. Все още не съм прочела цялата поредица, така че мога да ви препоръчам само първата книга, но нямам никакви съмнения, че и останалите ще са толкова добри. Така. Тъмна дарба. Не знам какво да кажа, което да не съм споменала в ревюто. Прекрасна книга, прекрасен сюжет, прекрасни герои и ужасяващ край. Стилът на Александра е много добър и се радвам безкрайно много, че имах възможността да я прочета в оригинал. Наслаждавах се на всяка една секунда, която прекарах с "Тъмна дарба", смях се и плаках, после пак се смях и пак плаках... Ако търсите книга, която да ви накара да обикнете всичко в нея, а след това да ви разбие сърцето, то "Тъмна дарба" е точната за вас.




"Синдер" - Мариса Мейър

"Синдер" е първата книга от поредицата "Лунните хроники" на Мариса Мейър. Обичам тази книга. Не колкото обичам следващите две - "Синдер" и "Крес", но все пак. И четирите книги от поредицата са преразкази на до болка познатите ни приказки за Пепеляшка, Червената шапчица, Рапунцел и Снежанка. Само че с роботи. И андроиди, космически сателити и общество на Луната. На фона на всичко това е една надвиснала война и вероятно унищожението на цялата планета. Книгите на Мариса Мейър ми стоплят сърцето. Ако съм в лошо настроение и трябва да избера книга, която да го повдигне, то това ще е някоя от тази поредица. Както съм се изразявала преди - "Лунните хроники" са едни малки, безценни бижута. 



вторник, 16 февруари 2016 г.

"Връзка" от Рейнбоу Роуъл


Ако познавате мен или блога ми, знаете, че contemporary жанрът не е моят жанр. По необясними причини аз имам проблеми с книгите, които карат други хора да се влюбят в четенето. Но това няма значение сега. Важното е, че все пак бях убедена от прекрасните ревюта на Ева и Кристина, че "Връзка" може и да е подходящо четиво което да ми помогне да навляза в жанра.

Въпреки че е adult contemporary, сюжетът на тази книга включва и елемент на фентъзи/фантастика, което след кратко "проучване" разбирам, че се нарича магически реализъм. Той се изразява в един (не)обикновен жълт стационарен телефон. Когато Джорджи не заминава за Омаха заедно с мъжа си Нийл и двете си деца по време на коледните празници заради работата си, точно този телефон е единствената ѝ връзка с Нийл. По-точно с Нийл отпреди 15 години. Не е точно пътуване във времето, но Джорджи има възможност да говори с мъжа си в годините, през които той все още не ѝ е такъв. Отначало тя не осъзнава сериозността на всичко това. Не осъзнава, че един телефонен разговор може да направи много, дори да заличи брака и децата ѝ. Или пък да поправи всичко, което все още не е станало? 



За мен двете най добри качества на Рейнбоу Роуъл като писателка са 1) добрите диалози и 2) героите, толкова земни, толкова реални. Джорджи е такава. Тя е близо до читателя без значение възрастта му. Лесно е да се свържеш с нея. Героинята ѝ излъчва енергия, без която книгата би била прекалено потискаща. Затова съм благодарна за този персонаж, но определено другият главен герой ме заинтригува истински.
Може да прозвучи странно, но аз лично се свързах повече с Нийл отколкото с Джорджи и да чета за него ми беше много по-интересно. Противоположностите, както знаем, се привличат и това е особено силно подчертано в тяхната връзка. Докато Джорджи е енергична, забавна, "душата на купона", Нийл е този пасивен, сериозен и мълчалив герой. Той крие трапчинките си, не се смее. Несигурен в себе си, както винаги, рядко поема инициатива относно връзката си. Но въпреки всичко това той обича толкова искрено! Отдаден е напълно на двете си деца и любовта му към Джорджи, това невидимо присъствие през цялата им история, е най-сладкото нещо в книгата.
Neal didn't take Georgie's breath away. Maybe the opposite. But that was okay - that was really good, actually, to be near someone who filled your lungs with air.” 
Започвайки "Връзка" на Рейнбоу Роуъл, нямах представа, че ще се влюбя дотолкова в книгата. Това не е първият роман от тази авторка, с когото се сблъсквам и смятах, че ефектът му върху мен ще е същия, като този на "Елинор и Парк", която несъмнено ми хареса, но нищо повече.
"Връзка" от друга страна ме остави с едно топло чувство в гърдите, което все още усещам и което не мога да опиша просто така. Странно, нали? Винаги имам проблеми, когато пиша ревю за книга, която много съм харесала. Колкото повече ме е накарала да почувствам, толкова по-малко думи успявам да намеря и използвам правилно, за да убедя и вас да ѝ дадете шанс. Така е и сега, с "Връзка". Книгата се свързва с теб по един много личен и индивидуален за всеки начин. Тя разказва нежна коледна приказка за това доколко е достатъчна любовта и кои са най-важните неща в живота. С една дума - очарователно четиво, подходящо за всеки.



“I love you more than I hate everything else.” 

понеделник, 8 февруари 2016 г.

"Първите петнайсет живота на Хари Август" - Клер Норт

“Men must be decent first and brilliant later, otherwise you're not helping people, just servicing the machine.”
Бях преминала средата на книгата, когато я оставих и си казах, че ще я довърша друг път. Не ми беше интересна, действието се развиваше твърде бавно и просто не ми се четеше. Отказах се да пиша и ревю, защото винаги се старая да пиша за книги, които харесвам, и за които имам високо мнение. За жалост нямах никакво мнение за "Първите петнайсет живота на Хари Август".
Все пак, благодарение на моя инат и на девата в мен, която не понася недовършената работа, след две-три седмици, си наложих да стисна зъби и да прочета останалите нищо и никакви 150 страници. И се радвам, че го сторих.

Хари Август е уроборос. Един от малкото. Това са хора, подвластни на калачакра или така нареченото умение да изживяваш живота си отново и отново, като пазиш всичките си спомени за миналото. Или бъдещето, зависи как го погледнете. Хари винаги се ражда на едно и също място, по едно и също време, но оттам нататък той може да променя хода на историята (си). След като преминава през няколко тежки живота в търсене на отговори за необичайното си състояние, той най-накрая открива клуб "Кронос" - обществото на уроборосите. Чрез системата на клуба за предаване на съобщения през времето, Хари научава за краят на света. Единайстата му поредна смърт се различава от другите с появата на малко момиче до болничното му легло с обеспокоителна вест. "Светът свършва и ние не можем да предотвратим края му. Сега всичко е във вашите ръце."


Честно казано очаквах нещо напълно различно съдейки по резюмето на задната корица, но не бих казала че съм разочарована от сюжета. Първоначалните ми проблеми с книгата бяха съвсем други. Например непрестанното прескачане от живот на живот и от събитие на събитие. Всеки път когато действието започваше да става интересно, авторката решаваше да ни върне няколко живота по-рано в някаква си ферма в Тибет или нещо такова. Вероятно е целяла просто да раздвижи историята, но единственото, което успяваше беше да загуби интереса ми и да ме обърка допълнително. Като изключим този факт, както и монотонното темпо на голяма част от книгата, историята на Клер Норт има и много силни страни.
Като героите. Поне един от тях. Протагонистът Хари, въпреки че е добър говорител, признавам, е доста безхарактерен герой. Наистина не разбирах мотивите му за половината от нещата които правеше и в момента не мога да го опиша с нищо друго освен просто добър. 
За сметка на това другият главен герой - антагонистът в историята - Винсънт, беше много интересен и компенсираше недостатъците и липсите в образа на Хари. Дори имам чувството, че авторката се е съсредоточила главно върху него. Ако сте гледали Marvel's Jessica Jones, ще си позволя да оприлича Винсънт на Килгрейв. Той има цел, мечта ако щете, и е готов на всичко за да я постигне, но за какво му е ако е сам? Винсънт има нужда от Хари, както Килгрейв - от Джесика, защото го обича, но единственият начин да го има е чрез манипулация или в случая - Забрава. Да, Винсънт прави ужасни неща поради егоистични причини, но той безспорно обича Хари и има нужда от него.
“We are no more and no less than minds, and it is human for the mind to be imperfect and to forget.” 
Въпреки сухата среда на историята, има момент в който книгата изведнъж поема по по-интересен път. Действието започва да се развива с бързи темпове и преди да се усетите страниците в дясната ви ръка започват шеметно да намаляват, докато не стигнете и до последната. Тогава си давате сметка за четивото като цяло и осъзнавате, че сте грешали с първоначалното си мнение. "Първите петнайсет живота на Хари Август" за мен беше различна и интригуваща. Книга, от която научих много неща (не само исторически факти). Колкото повече мисля за нея в момента, толкова повече започвам да я оценям както трябва.
Ако не друго, то поне ме научи и да не съдя прибързано. Ще се постарая да го запомня.
“For a second, my hand touched yours, but that second is gone, and cannot be seen, heard or felt ever again. This second is gone, too, the moment in which I spoke by your side. It is dead. Let it die.”