понеделник, 21 март 2016 г.

Le Fabuleux Destin D'Amélie Poulain


Току що изгледах любимия си филм.

За да ме разберете по-добре, може би трябва първо да ви кажа, че аз не обичам да гледам филми. Бих предпочела да прекарам тези два часа четейки книга или гледайки сериал. Естествено, винаги съм избирала това. Днес обаче не бях в настроение за четене, а и снощи свърших последния сезон на "How I Met Your Mother", затова реших да дам шанс на някой филм. Не се чудих дълго преди да избера, понеже Ивет ме моли да гледам "Невероятната съдба на Амели Пулен" от месеци...

Филмът се води романтична комедия - факт, който почти ме отказа да го гледам, но бях много приятно изненадана да установя, че той няма нищо общо с обичайните блудкави романтики. Амели е младо, срамежливо, наивно момиче, което предпочита да живее в собствените си фантазии, пред това да приеме реалността. Докато един ден не намира кутия пълна с детските спомени на непознат и не решава да открие този непознат и да му ги върне. Този ден завинаги променя живота ѝ. Амели обича малките удоволствия, като да пъхне ръката си в чувал със семена, да счупи коричката на крем брюле с лъжичка или да прави жабки в канала Сан Мартен. Тя има своя собствена представа за справедливост и решава да започне да помага на хората около нея. Много скоро след това и самата тя среща любовта по пътя си.




Обожавам всеки малък детайл от "Амели" и ако животът ми беше филм, не бих се поколебала в избора си той да е този. Остави ме с чувство на топлота в гърдите, щастие, удовлетвореност. Веднага щом го свърших изпитах желанието да си го пусна отново, а това никога преди не се е случвало. Обожавам и самата Амели. Чувствам героинята толкова близка и позната. Така, както тя чувства момичето с чашата вода от рисунката на "Стъкленият човек". Обожавах как двамата тълкуваха мислите ѝ, очите ѝ. Красотата на филма е именно там, в детайлите - градинското джудже, обикалящо света или суфльорът на прозореца, който е причината и срамежливите хора да се посмеят. Всичко е перфектно, от разказа на говорителя до божествената музика на Ян Тиерсен, в която съм безспорно влюбена. Накратко, "Амели" е единствен по рода си, невероятно красив, стойностен филм. Не мога да спра да мисля за него... а колкото повече мисля, толкова повече го обичам.


Amelie has a strange feeling of absolute harmony. It's a perfect moment. A soft light, a scent in the air, the quiet murmur of the city. A surge of love, an urge to help mankind overcomes her.
~
You mean she would rather imagine herself relating to an absent person than build relationships with those around her?
 ~
- Is she in love with him?
- Yes.
- The time has come for her to take some real risks.
- Well yes, she's thinking about it. She's thinking of a stratagem.
- Yes, she likes stratagems, doesn't she?
- Yes.
- She's a bit of a coward. That's why I have trouble with her eyes. 







Няма коментари:

Публикуване на коментар