събота, 31 декември 2016 г.

2016 година в книги


Държа да направя равносметката си за тази година по начина, по който обобщих и 2015 - поста можете да прочетете тук. Ще се изразя изключително оригинално - наистина не мога да повярвам че оттогава изминаха 365 дни. От една страна времето ми се струва някак малко, недостатъчно, но когато се замисля, осъзнавам колко много неща са се променили. Например читателските ми навици. Признавам, през последните 12 месеца отделях сравнително по-малко време на четенето. Предполагам донякъде се дължи на факта, че в началото на годината си поставих висока цел в Goodreads предизвикателството и това честно казано ме обезкуражи да я следвам. Все още не мога да преценя дали тези предизвикателства ми помагат или обратното, затова за момента ще се въздържа от поставяне на нова цел за 2017. Но въпреки, че четох малко, все пак успях да си избера по една книга за всеки месец от годината и така да обобщя цялостния ми читателски опит. Този път обаче просто ще изредя заглавията на книгите и няма да се занимавам с описания, тъй като, цитирам: "After everything that I did last year, I feel empty. I'm like a dry crusty sponge that just needs some time to absorb liquid." Мисля че Дан и Фил намират начин да присъстват във всичките ми постове напоследък. Съжалявам.

Януари: "Отклонение" - Блага Димитрова

Февруари: "Играч първи, приготви се" - Ърнест Клайн

Март: "Кралица на сенките" - Сара Дж. Маас

Април: "Гневът и зората" - Рене Ахдие

Май: "Миниатюристът" - Джеси Бъртън

Юни: "Тайната история" - Дона Тарт

Юли: "Жената на пътешественикът във времето" - Одри Нифнегър

Август: "Хари Потър и прокълнатото дете" - Дж. К. Роулинг

Септември: "The Amazing Book Is Not On Fire" - Dan Howell & Phil Lester 

Октомври: "Макбет" - Уилям Шекспир

Ноември: "A Work in Progress" - Connor Franta 

Декември: "Voyager" - Diana Gabaldon


Сбогом 2016 година! Признавам, че ми донесе множество хубави моменти, но наистина се моля 2017 да ме насочи в различна посока. За първи път изпращам изминалите месеци с въздишка на облекчение и посрещам бъдещите с огромна надежда! Нямам търпение да видя какво ме чака.

събота, 24 декември 2016 г.

resolutions - blogmas #4

Здравейте. Това може би няма да ви се стори пряко свързано с темата на поста, но хей, днес имах най-страхотния ден. И най-ужасния. Страхотен, защото общувах с много хора и опитах нови, нетипични и нехарактерни за мен неща. Ужасен, по абсолютно същата причина. Може би в бъдеще ще дойде момент, в който ще ми е комфортно да говоря за неща като нервност и панически атаки, но засега просто ще ги спомена като обяснение за парадоксалността на горните твърдения. И като оправдание защо в дните ми липсва баланс и хармония.

А именно баланс и хармония са двете ми основни резолюции за 2017. Наистина, единственото нещо, което очаквам от годината, е да намеря тези две неща и да се придържам към тях. И за целта съм си направила един малък списък с goals, който се различава доста от предишни години и се надявам това да го направи по-възможен за изпълнение.

  • на първо място обичай себе си
  • запазвай здрав разум във всякакви ситуации и не прибързвай със заключенията
  • напомняй си незначителността на всичко, за което се тревожиш
  • спри да се сравняваш с другите
  • прави повече изкуство
  • карай хората да се чувстват добре относно самите тях
  • чети повече книги
  • излизай повече навън
  • намирай красотата в малките неща
  • фокусирай се върху добрата страна на нещата
  • научи, че не винаги ще достигаш високите стандарти, които си поставяш, и в това няма нищо лошо
  • помни, че всичко може да се промени в рамките на минути
  • заобиколи се с интелектуално стимулиращи хора
  • напомняй си, че си достатъчна
  • спри да правиш това, което останалите очакват от теб и започни да правиш това, което наистина искаш
  • не се страхувай да поемаш рискове
  • светът няма да свърши заради грешката ти
  • мечтай смело
  • бъди по-продуктивна
  • отново - повече изкуство! спри да се страхуваш
  • обръщай внимание на семейството си
  • научи се да изслушваш и да не съдиш
  • в крайна сметка - просто обичай!

Впрочем честита Бъдни вечер! Това е краткият завършек на Блогмас серията ми (цели 4 поста, уау) и освен като списък с цели за следващата година, ще го използвам и като начин да пожелая на всички ви весели празници! Надявам се да прекарате страхотни моменти със семействата си, да усетите магията на това време от годината, да сте изпълнени с надежда за бъдещето и най-вече да бъдете много, много щастливи сега, в този момент!

неделя, 18 декември 2016 г.

my pretentious christmas wishlist - blogmas #3

На първо място - да, освен че съм болна и ми е скучно, очевидно пиша този пост с едничката надежда майка ми или който и да е друг член на семейството да го прочете и ако все още не ми е взел подарък - просто да си хареса някой от списъка. А списъкът е дълъг, повярвайте ми.

И на второ - разбира се, наясно съм - Коледа е магическото време, когато осъзнаваме че е важно по-скоро да даваш, отколкото да получаваш, but let's cut the crap - колкото и да е хубаво да гледаме израженията на близките си, докато отварят подаръците, които толкова време сме им избирали и да чакаме тяхната реакция, чувството не може да се сравнява с любопитството относно нашите собствени подаръци и изненадата (или разочарованието) които следват разопаковането.

Така че днес ще бъда егоист и ще говоря за подаръците, на които бих се зарадвала най-много.

Типични подаръци за книголюбители
Първото нещо, което ще забележите, е че самите книги липсват от този списък. Просто не виждам смисъл да изреждам заглавията, които искам да прочета, а и смятам, че това донякъде се подразбира. От друга страна не бих отказала аксесоари за книги или book-themed предмети. Например държач за отворена книга, малка лампичка, която се прикрепя на корицата, калъф за електронния ми четец, странични държачи за книги върху рафт, нов рафт също. Колкото до book-themed предметите - може да е абсолютно всичко. Влюбена съм в ето тези възглавници, например. Добра идея за подарък на който и да е любител на книгите би била и ароматна свещ, (в Етси можете да намерите дори такава с миризма на книги!) чаша за чай, дори само кутия с чай. Не мога да ви опиша колко бих се зарадвала на кутия чайове с различни вкусове!

Тефтери, планери, органайзери
As a rule, you can never have too many planners. В Хеликон има огромно разнообразие от прекрасни органайзери! Ето този Сатурнов тефтер пък можете да намерите в Bershka. Като се замисля всякакви сладки канцеларски материали могат да се превърнат в чудесен подарък.

Мърчандайс
Да започвам ли с изреждането на всички фендъми, от които съм част? Дори не знам дали има смисъл, предвид факта, че в България трудно се намират. Вече четвърта поредна година моля за шал на Рейвънклоу, funko pop фигурка на някой любим герой, или каквото и да било с образа на ТАРДИС. Тениските също могат да се превърнат в страхотен подарък, ако знаете на какво е фен човекът отсреща. Много бих се зарадвала и на калъфка за възглавница с лика на актьор или герой. Не е странно. Питайте Дан.

  Гримове
Добре, това е странно и дори се изненадвам, че го пиша - рядко ползвам грим, главно поради липса на време. Но нови четки или Golden Rose Longstay Liquid Matte Lipstic 03 някакво случайно червило определено са неща, които бих използвала. Но ще се зарадвам и на всякаква друга козметика. 

Албуми
За тази точка виня само и единствено Жени, заради която сега искам да си направя колекция. Идеални за началото ѝ биха били албуми като "Blue Neighbourhood","Death of a Bachelor", "Blurryface" или някое от ЕP-тата на Sleeping At Last (впрочем тези тениски са !!! ). Също така слушам и много саундтраци, така че музиката от любимия ми филм би била чудесен подарък.


Астрологични неща
За тази "категория" просто ще ви оставя с ето този пост на Бъзфийд, I think it sums it up pretty well. Ако имате приятел, който е запален по астрологията, тук определено ще намерите идеалният подарък за него. Ето ви и още една идея - отидете до най-близкото фото и принтирайте наталната му карта върху тениска например. Аз бих се зарадвала.

Ще спра дотук, понеже ако изредя всичко, което искам за Коледа, този пост ще стане километрчен. Не, всъщност ще кажа още няколко неща. Искам грозен коледен пуловер. Искам oversized sweatshirt понеже 1) са ужасно удобни и 2) нямам нищо спортно в гардероба и това е проблем, когато имам час по физическо. Искам дебели чорапи, понеже обичам да ми е топло, по същата причина искам и меко одеало с което да се разхождам из къщата като с наметало. Искам ново калъфче за телефона ми. Искам onesie. Искам и наргиле! 
..........................................
И не на последно място, (понеже осъзнах, че звуча като голяма материалистка) искам здраве и щастие за мен и всички, които обичам.

Sincerely, бях сравнително добро момиче тази година.

сряда, 14 декември 2016 г.

8 winter(ish) boredom cures - blogmas #2

Ето един списък с идеи как можете да запълните свободното си време (ако сте достатъчно големи късметлии и изобщо имате такова) до Коледа. Включила съм любимите си зимни занимания - неща, без които коледната ваканция просто не е коледна ваканция и ми остава само да се надявам, че ще намеря време да скучая.



1. Направете си горещ шоколад/топъл чай/кафе и се насладете на някоя книга - ето линк към пост с предложения за зимни четива. Въпреки че аз бих добавила и добрия стар "Хари Потър", нищо, че книгите не са с коледна тематика. Просто има нещо относно тази поредица - едно топло носталгично чувство, което я прави подходяща за препрочит по това време на годината. 
2. DIY коледен подарък - идеи има буквално навсякъде, лично аз винаги намирам каквото търся в пинтерест. Най-хубавите подаръци, които съм получавала, са били изработени лично от някой мой близък човек, затова винаги, когато имам тази възможност, също правя своите ръчно. Можете да направите и коледни картички за всичките си познати - ето един страхотен сайт за графичен дизайн, който може да използвате. 
3. Пуснете си коледен плейлист за да поддържате празничното настроение или сами си създайте такъв в спотифай. Ако се чувствате сякаш коледният дух не ви е обхванал достатъчно - подходящата музика със сигурност ще поправи това.
4. Планирайте резолюциите си за 2017 година. Декември месец е време на смели мечти и високи цели. Но първо се обърнете назад и вижте колко много неща са се променили за 12 месеца. Още толкова ще се променят и през предстоящата година и зависи само от вас дали тези промени ще са за добро.
5. Гледайте коледни филми или сериали - flashback към миналата Коледа, когато си направих маратон на всички Christmas Specials на Doctor Who за един ден. Силно го препоръчвам. Но ако ви се гледа филм, предполагам, че "Home Alone" или "Love Actually" също стават.
6. Направете си коледни сладки. - Аз съм изключително зле в готвенето. Уменията ми се изчерпват до нарязването на салата и правенето на сандвичи. Но това не значи, че не мога да опитам нещо по-сложно и да се надявам на коледно чудо, нали? Вдъхнових се от едно видео, за което Жени говори в последния си пост и ако резултатите не са кошмарни, може дори да ги споделя тук.
7. Вземете си няколко мандарини, отпуснете се и наваксайте с Влогмас серията на любимите си youtube личности. Да, това няма да е мой пост, ако не си намеря оправдание да спомена Дан и Фил. Тяхното решение да направят gamingmas в канала си, както и самият факт, че вече 14 дни успяват да качват по едно ново видео, ми е мотивацията в живота напоследък.
8. И не на последно място, в духа на Коледа, прекарайте малко време със семейството си.

Знам, че веднага след като натисна "Публикуване", ще ми дойдат още много идеи за зимни дейности, но явно тях ще запазя за себе си. А сега отивам да чета "Voyager", понеже съм си поставила изключително трудната задача да свърша книгата преди 2017 година. Да... пожелайте ми късмет.

четвъртък, 8 декември 2016 г.

"Фантастични животни и къде да ги намерим" - Филмово ревю

Чакането приключи, фелоу потърхедс! Фактически погледнато приключи преди седмици, но едва онзи ден и аз имах възможност да преживея "Фантастични животни и къде да ги намерим" и в резултат, сега не мога да спра да говоря за него. И тъй като всичките ми приятели вече отказват да слушат за пореден път как превъзнасям Нют Скамандър, обяснявам с насълзени очи колко много обича зверовете си, повтарям цитати от филма или описвам всяка сцена до най-малката подробност отново и отново, реших да се опитам да изчерпам всичко с един пост (don't worry it's spoiler free). 


Става ви ясно, предполагам, че няма как да съм безпристрастна щом става въпрос за този франчайс. Едва ли някой, който не е гледал филмите и не е препрочитал безброй пъти книгите за Хари Потър, ще изпита същите емоции като мен за двата часа прекарани в киносалона. Още с началните кадри - логото на Warner Bros. и деликатния намек за Hedwig's theme, очите ми вече бяха плувнали в сълзи зад 3D очилата. Същото се повтори и няколко пъти по време на самия филм и не винаги имаше нещо общо с развитието на сюжета. Хубавото обаче е, че в същото време, историята се усещаше като съвсем отделна и не разчиташе изцяло на предните осем части, което означава, че някой незапознат с историята на Хари може да го гледа и пак да му се наслади.

Но сериозно, ако не сте гледали или чели "Хари Потър", какво за бога правите?

Добре дошли в магьосническа Америка през двайсетте години на двайсти век! Където мъгълите се наричат no-majs, имаме си Президент на магията, Макуза вместо Министерство, изключително стриктни правила за секретност и доста назадничави възгледи за отношенията с мъгълите. Тоест с ноу-маджовете. Филмът проследява Нют Скамандър, млад британски магьосник, и неговият куфар пълен с контрабандни фантастични животни. Конфликтът започва когато в този изключително напрегнат момент между тайното съсловие на магьостиците и това на ноу-маджовете, някои от които вече имат съмнения за странните неща, случващи се наоколо, от куфара на Нют избягват няколко фантастични създания. И без това тънкото равновесие, в което живеят гражданите на Ню Йорк, виси на косъм, а всички магьосници са на път да бъдат разкрити.

Сценарият на филма е написан лично от Дж. К. Роулинг и затова бях сигурна, че няма да остана разочарована. Няма защо да се притесняваме, че важна част от сюжета ще бъде отрязана или пренебрегната, както се е случвало безброй пъти досега (кхъм "Огненият бокал").

Въпреки това, наистина се боях, че може да объркат останалите аспекти на филма. Имах нужда той да е перфектен, за да го обичам и да си припомня всички усещания от предните части. Отново не останах разочарована. Специалните ефекти бяха повече от невероятни, а филмът, разбираемо, разчиташе доста на тях. Искаше ми се да мога да спра на пауза и да се наслаждавам на начина, по който блестяха златните пера на съществото Тъндърбърд. А сцените в Макуза!? Сетингът много бегло напомняше Министерството на магията, но наблюдавайки сградата на Магическия конгрес, дъхът ми спираше и дори не ме е срам да си призная, бях настръхнала цялата. Цветовете също бяха ярки и прекрасни и контастираха с атмосферата, която се създаваше в последните части на "Хари Потър". Самият тон беше по-радостен, лек и забавен, но подозирам, че това ще се промени в следващите филми, успоредно с усложняването на историята.


Има ли смисъл изобщо да говоря за актьорската игра?! Не помня как реагирах, когато разбрах че точно Еди Редмейн е избран за главната роля, но сигурно съм пищяла. "Теорията на всичко", един от филмите за който той е получавал "Оскар", е в ТОП 5 на любимите ми филми и познавйки и останалите продукции, в които е участвал, просто знаех, че той ще е перфектният Нют. По-късно разбрах, че Роулинг още в началото е поискала точно него, дори не е имало прослушване. Колкото до останалия каст - мисля, че те също бяха отличен избор, определено се усещаше химията между актьорите, а и всеки от тях представи героя си по най-добрия възможен начин. 

А самите герои не бяха нищо по-малко от брилянтни. Нют е същинско съкровище и особено ми хареса как характерът му все още се разгръщаше и в последните минути на филма. Обожавам сцената в куфара му, където за пръв път ставаме свидетели отношението му със "зверовете", които е приютил и начина, по който се грижи за тях. Тук, както и на доста други места, бях прекалено емоционална. Харесва ми, че Нют не е от онези герои, които виждаш за 10 минути на екрана и вече познаваш из дълбини. Предполагам, че ще продължим да го опознаваме и да разгръщаме слоевете на личността му в следващите части и нямам търпение за това! Колкото до останалите герои - влюбих се в двете Голдстайн почти толкова бързо, колкото ми отне да заобичам и Ковалски. Като сценарист, Роулинг си е поиграла с контраста за да създаде образите на двете сестри и затова те са толкова добър отбор. Ковалски пък, бивайки ноу-мадж, беше героят, на който постоянно трябваше да се обяснява какво се случва и по този начин да се разяснява ситуацията на нас, зрителите. Но той никога не се чувстваше излишен и дори отлично допълваше сюжета и останалите герои. А и 90% от хумора във филма идваше от него, определено е плюс.


"My philosophy is if you worry, you suffer twice."
Когато казвам, че "Фантастични животни и къде да ги намерим" беше един отличен филм, повярвайте ми, не го казвам защото съм фен на франчайза и бих боготворила всичко, в което Роулинг е намесена. Тоест, вярно е, но този филм създаде усещане за самостоятелност и успя да блесне просто защото е блестящ! Тонът му, лек и невинен, те кара да забравиш за реалността и да се потопиш в магьосническия свят. Тази визуално зашеметяваща история беше всичко, че дори и повече от това, което се осмелявах да си представя.

И определено знам какво ще накарам цялото ми семейство да гледа на Коледа.
(Замунда, разчитам на теб!)

неделя, 4 декември 2016 г.

Мислоем (или хей! жива съм) - Блогмас #1

Знаете ли, понякога нещо в мозъка ми прищраква, получавам бегла форма на идея в главата си и се ентусиазирам прекалено много за нея. Всички го правим, но проблемът е, че в състоянието, в което изпадаме, е много лесно да се надценим, да се почувстваме сигурни в себе си и да си поставим цели, за които не сме готови. От една старана може би тези изблици на енергия и вдъхновение движат света, но при мен най-често са предвестници на огромното разочарование. Затова и ще внимавам особено много какво си обещавам в този последен месец на тази катастрофална - донякъде в личен и определено в глобален план - година.

Здравейте. Може би сте забелязали, че се покрих за известно време. Все още се опитвам да разбера дали това беше грешка или ще вземе да се окаже в моя полза. Ще обясня какво имам предвид, но искам първо да предупредя, че този пост ще е разбъркан и на места лишен от смисъл, поради простата причина че нямам намерение да го редактирам. Просто ще излея обърканите си мисли и ще се надявам, чрез някакво коледно чудо, те сами да се подредят на листа. Да, вече съм в празнично настроение - малко неща ми носят удоволствие напоследък, така че ако мога да започна да празнувам Коледа още от 1-ви декември, повярвайте ми, ще го направя.

Странното е, че всъщност последните два-три месеца бяха наистина хубави. Опитах много нови неща, запознах се с толкова много хора, връщах се от училище усмихната, дори си пишех домашните с желание. Научих се да забелязвам малките неща и да оценям всичко и това ме правеше щастлива. Бонус беше, че любимите ми сериали се завърнаха и имах нещо, което да очаквам с нетърпение всеки ден от седмицата. Записах се на доста извънкласни дейности, прекалено много, сега като се замисля, но поне поддържах заблудата, че правя нещо с живота си и това ме караше да се чувствам продуктивна. Което съвсем не беше така - както казах, нищо не ми носеше истинско удоволствие. Ако си спомняте, по-рано тази година, през месец март, написах пост, в който се оплаквах от душевната летаргия, която ме бе обхванала. Е, мисля че спокойно мога да призная пред себе си, че така и не я преодолях. Да, имах един бляскав момент, в който вярвах, че всичко се нарежда, но след това дойде разочарованието. За това се отнасяше и бръщолевенето ми в началото на поста. Получа ли идея, колкото и неусъвършенствана, мъглива, неясна дори и за мен да е тя, аз се впримчвам в нея като удавник за сламка. Което, каква изненада, не е най-добрият подход. Защото идеите ни са едно от най-ценните неща, които притежаваме и с тях трябва да се отнасяме внимателно, особено когато са млади, свежи и необмислени. 

През тази година често имах многообещаващи изблици на вдъхновение и мотивация, но те рядко траеха повече от няколко дена. 

Не искам да наричам 2016 пълен провал, защото, както споменах по-горе, се случиха доста хубави неща. Но не мога да се примиря с факта, че изоставих няколко изключително важни аспекта на живота ми и ще ми е много трудно да се върна към изгубените навици. Един от тях е този блог. Истината е, че писането в него беше спряло да ми носи удоволствие, но ето ме сега - спонтанно отворих празния документ и започнах да пиша с желание, въпреки че рискувам да закъснея за школата си по история. Не го бях планирала, просто изведнъж изпитах нуждата да го направя. Дали това значи нещо? Дали започвам да се съвземам от падението си? Не мога да отговоря, защото в момента съм се хванала за беглото зрънце идея и не искам да си давам напразни обещания.

Затова и ме беше страх да лепна официалния етикет Блогмас #1 най-отгоре, но може би просто се съмнявах в себе си прекалено много. Имам идеи, (ще се отнасям внимателно с тях) имам мотивация (дано да се задържи поне до Коледа) и не бих казала че имам време, но мисля че сега е моментът да разгледам по-подробно приоритетите си за новата година и да преценя кое е наистина важно за мен.

Така. Това беше трудно. И говоря за "ЛИС по Дон Кихот" трудно, най-вече защото имах прекалено много мисли за изказване и можеше да излезе доста по-объркано от това, което се получи. Опитах се да използвам този пост като един мислоем и след написването му да имам по-ясна представа за нещата. Дали съм успяла ми предстои да разбера. Но сега, понеже вече наистина закъснявам, ще завърша с "Честит декември!" и по-важното - честито начало на края на 2016 година.

source: introvertedbookworm24

неделя, 2 октомври 2016 г.

Животът, запечатан в бутилки вино от глухарчета

Преди няколко дни ме попитаха коя е любимата ми книга. Въпрос, който винаги съм избягвала, но за моя изненада, още преди да се замисля, от устата ми излетяха думите "Вино от глухарчета" на Рей Бредбъри. Спомням си как я прочетох преди една година и не преувеличавам и думичка, когато казвам, че промени начина, по който гледам на света.
“What other new crazy stuff you got in there?”
“I’m alive.”
“Heck, that’s old!”
“Thinking about it, noticing it, is new. You do things and don’t watch. Then all of a sudden you look and see what you’re doing and it’s the first time, really.
Това е тема, за която хората трябва да говорят по-често. Къде беше, когато осъзна, че си жив? Какво правеше? А сега правиш ли нещо друго или я караш все същата? Изобщо сигурен ли си, че си го разбрал? А как се чувстваш от този факт? Какво се промени?
Аз не помня какво правех. Не и първия път. Според мен животът е едно от нещата, които трябва да преосмисляш и осъзнаваш наново всеки ден, иначе се забравят. Да. Забравяш че си жив. Оплиташ се в мрежите на изискващото общество, задоволявайки нечии чужди очаквания и вписвайки се в ограничаващи стереотипи. За съжаление забравянето е едно от най-честите явления и една от най-разпространените причини за човешкото нещастие. Защото когато осъзнаеш, че си жив, започваш да гледаш на света с други очи - такива, които забелязват много повече и оценяват всичко. И в този момент светът може да бъде вдъхновяващ, изпълнен с възможности и множество пътища. Но осъзнаването на факта, че си жив, носи със себе си и огромна тежест, защото колкото повече цениш нещо, толкова повече се боиш да не го изгубиш. И обратното. Съществуването е моментно и смъртта е неизбежна, затова е важно да изцедим докрай потенциала от всяка секунда.
Днес отново си напомних, че съм жива и сякаш цветовете навън никога не са били толкова ярки. Времето се движи бързо, но успявам да усетя и оценя всеки миг. И още нещо. Нещо, което осъзнах за първи път. Никога не съм се замисляла над това колко голяма част от живота си контролираме. Да, знам, че ние разполагаме с времето си и че ние решаваме какво да правим, но също така ние създаваме атмосферата около нас, ние контролираме какво стига до нас. Всеки ден ние несъзнателно избираме в какво настроение ще сме. Разбирам, че много неща зависят от другите и не може да контролираме всичко. Но не е и нужно. Трябва само и единствено да избираме правилно кого и какво да допускаме до себе си. Аз имам много по-голям контрол над живота си отколкото някога съм смятала. Крайно време е да започна да го използвам. Също и вие.
Затова утре се събудете малко по-рано. Пуснете си хубава музика и излезте навън за няколко минути. Направете си закуска, пийте кафе. Научете очите си да виждат красотата във всичко, повярвайте ми, тя е там. Замислете се какво всъщност искате да правите с този кратък, безценен живот който ви е даден и го направете. Дистанцирайте се от хората, които не ви помагат да се развивате, обградете се с такива, които също осъзнават и разбират какво е да си жив. Живейте. И не съжалявайте за нищо, нямате време да съжалявате. 

А ако се чудите откъде се взе всичко това - просто днес, вместо да прекерам пореден ден пред компютъра и така или иначе да не свърша нищо, реших да изляза на разходка сама. Вървях, размишлявах си, снимах, забелязах, че мястото на което живея е всъщност доста красиво и ми стана някак тъжно, че тази мисъл никога не ми е минавала през ума досега. Замислих се и за "Вино от глухарчета" и как изглежда съм забравила най-важния урок от любимата си книга. Както и да е. Ето няколко снимки от разходката ми, просто така.
















“And suddenly everything, absolutely everything, was there.” 

събота, 1 октомври 2016 г.

The Procrastination Tag

Точно така, поредният таг в блога на момичето, което не спира да твърди, че не обича тагове. Авторски, при все това. Уау. Тук обаче няма въпроси, а една лесна задача: Направете списък на всички глупави неща, които редовно ви пречат да четете или да извършвате каквато и да е продуктивна работа. Време е да спрем да се заблуждаваме и да приемем колко големи procrastinator-и сме всички ние. А може би изреждането на всички тези неща ще ни помогне да започнем да забелязваме по-бързо кога несъзнателно отлагаме изпълнението на дадена задача. Между другото държа да отбележа, че измислих този таг преди около месец, но така и не написах самия пост. Yup. I procrastinated The Procrastination Tag. Try beating that. Оу, също така тагвам Жени, Зин, Вик, ЕваМиш и Кристина.
А сега към моя списък от неща, заради които съм склонна да отложа четенето:

  • dan and phil
  • doctor who
  • ненужни часове сън
  • излизане (рядкост, но и това се случва)
  • филми - до скоро не гледах никакви филми и сега това ми излиза през носа, защото има толкова много класики, които не съм гледала, дори ме е срам да си го призная
  • tumblr - клик и клик
  • dc tv shows
  • куизове в интернет - възможно е да съм пристрастена
  • инстаграм или преработване на снимки, които в крайна сметка винаги изтривам
  • гледане на видеата на дан и фил
  • ровене в сайтове за астрология, търсейки рожденните дати и часове на известни личности за да столквам най-скритите и тъмни кътчета от личността им според наталната корта
  • facebook
  • youtube - където муа прекарва 90% от интернет времето си
  • сериали и да, знам че вече споменах няколко, но те имаха нужда от специално внимание, а това е за всички останали
  • гледане на лайвстриймовете на дан и фил
  • sims, игра, за която рядко се сещам, но ако започна да играя, смятайте денят, нощта и седмицата за изгубени
  • зяпане на този божествен инстаграм
  • или просто connor franta
  • правене на плейлисти в спотифай
  • четене на глупави статии с примамливи заглавия
  • интернет като цяло
  • лаптопът ми като цяло
  • отново гледане на клиповете на дан и фил, защо не
  • четене на ревюта, колкото и да е странно, това понякога също ми пречи
  • приятелите ми, когато ме занимават с глупости
  • приятелите ми, когато ме занимават с важни неща
  • снапчат филтрите, играейки с които мога да си загубя цялото време
  • пинтерест
  • тъмблър тага на дан и фил
  • мотаене като цяло
  • daydreaming
  • tyler oakley
  • опити за постове, които или биват изтривани веднага, или стоят като чернови в продължение на няколко месеца преди да бъдат изтрити (надявам се този да не е от тях, иначе ще трябва да го прибавя в списъка, защото в момента би трябвало да чета)
  • кръстословици - също е вазможно да съм пристрастена
  • планиране на TBR пайла ми
  • правене на безкрайни списъци за абсолютно всичко
  • като например този
  • also did I mention dan and phil
  • basically dan and phil
в момента съм и Дан, и Фил относно всичко изброено в този таг

събота, 24 септември 2016 г.

Отново на училище #3 - Полезни приложения

Така, това е едно много кратко включване от мен, понеже със започването на учебната година, времето ми сериозно намаля. Освен това не планирах Back To School серията да има трета част. Вчера обаче, докато разглеждах приложенията на телефона си, осъзнах, че голям процент от тях са свързани с училище и по някакъв начин са ми помагали през изминалите години. Затова реших да ви покажа пет от тях и не преувеличавам, когато казвам, че е имало моменти, в които са ми спасявали живота.

source:
1. ColorNote или basically всяко друго приложение за бележки и списъци.
Не мисля, че има нещо кой знае колко специално относно ColorNote, което да го отличава от стотиците други подобни приложения. Всъщност именно затова го харесвам - защото е опростено. Могат да се създават списъци и бележки, да се организират на началния екран или в месечен календар, също и по цвят, което е много удобно, ако си измислите цветова система. Другото подобно приложение, което харесвам е Evernote. То има доста повече функции, но в този случай не мисля, че това е предимство.

2. Duolingo или приложението, което често е по-полезно от учителя ти по руски
Не вярвам да има някой, който не е чувал за Дуолинго, но го включвам така или иначе. Това е приложение за изучаване на чужди езици, в което съм влюбена и спокойно мога да кажа, че научих много повече руски за един месец с него, отколкото за целия девети клас в училище. Дуолинго прави ученето на който и да е език да изглежда лесно, самото приложение те мотивира да продължаваш и можеш да се упражняваш по всяко време. Има доста голям набор от езици, но единственият недостатък, който може и да е пречка за някои, е че не може да се учи от български език. Все още. 

3. Quizlet или the most environmentally-friendly app out there
В случай, че сте като мен и лесно разбирате материала, който получавате в час, честито - работата ви е наполовина свършена. Но има информация, която не можете просто да разберете, а трябва да запомните. Например имената и годините по история, някои термини, рандъм фактите по география, а в моя случай дори химичните уравнения, защото, убийте ме, не намирам никаква логика в тях. Затова съм благодарна, че съществува методът на флаш картите и го намирам за страшно ефективен. Quizlet има опцията да създаваш sets of flashcards, като от едната страна пишеш терминът, а от другата определението. След това можеш да се изпитваш и упражняваш, докато не научиш всичко. Харесвам го, защото на първо място, пести доста хартия и освен това мога спокойно да си преговарям в автобуса на път за училище без да се притеснявам (винаги ми е неудобно когато уча или чета книга на обществено място).

4. Vocabulary Builder или онова, което още не съм използвала, but trust me, it's useful
Заглавието тук говори достатъчно за функцията на приложението, така че няма смисъл да обяснявам защо е полезно. Още в началото може да се избере между GRE words, SAT words или TOEFL/English learner words. Всяка категория е разделена на common, easy, medium и hard words. Отделно подкатегориите имат три нива с по 10 и 20 думи. Самото научаване става чрез тест с даден термин като въпрос и няколко определения, от които само едно е вярно. Приложението следи до каква степен е запомнена думата и от това зависи колко често ще връща вниманието ви към нея.

5. Forest или омразното приложение, от което определено имаш нужда
Мисията на Forest е най-вече да те кара да съжаляваш, че си го изтеглил. Това е игра, в която посяваш дръвчета и чакаш определен брой минути или часове за да пораснат. Само че докато дървото ти расте не можеш да излизаш от приложението. Не, дори и за секунда. Разбира се, на никой не му пука за дърветата, идеята е да се фокусираш върху домашното си и да избегнеш ежеминутната проверка на фейсбук. Това приложение е за хора, които не могат просто да включат самолетен режим и да оставят телефона си в другата стая, защото нямат достатъчно самоконтрол. С други думи, за мен, но се надявам и вие да имате полза от Forest, ако решите да го изтеглите.

source: lizzystudy

И такааа това бяха петте приложения, които препоръчвам, щом става въпрос за училище. Ако вие използвате някои от тях или пък имате други фаворити, можете да споделите в коментарите. Ще се радвам да прочета и може би да открия следващото ми най-полезно приложение. Това е засега от мен. Надявам се този пост да ви е бил от полза и още веднъж - успешна учебна година!

събота, 10 септември 2016 г.

Отново на училище #2 - Съвети за преговор

Може би е прекалено рано за този пост, но вярвам, че за никого не е тайна - най-правилното нещо е да се започне с преговора колкото може по-навреме (throwback към миналата година, когато господинът ми по физика даде входно ниво на 16-ти септември). Но естествено, никой не го прави, затова ето няколко съвета за всички, на които им предстои да се стресират излишно покрай входните нива - те така или иначе ще ни залеят като приливна вълна само след една седмица.

Както казах в предишния си пост, всичко зависи от мотивацията. Забравих обаче да спомена главния източник, от който аз черпя мотивация за училище, а това е studybrl - общество в тъмблър, където ще намерите вдъхновение, съвети и всичко останало, от което се нуждаете за да изпълните академичните си цели. Някои от любимите ми блогове са studyignelkstudiesstudyhardlikegranger и littlebookofstudy. Надявам се да ги намерите за полезни.

Така, първото нещо, което трябва да имате предвид и което несъмнено сте чували безброй пъти, е колко голямо значение има обстановката. Затова изчистете бюрото си, вземете всички тетрадки и учебници, които ще ви трябват, отворете прозореца, ще се наложи и да сложите телефона си на самолетен режим. Ако не се разсейвате, можете да си пуснете подходяща музика. Спотифай и 8tracks са съкровищници в това отношение, просто трябва да намерите точния плейлист. След като подготвите мястото, на което ще учите и създадете подходящата обстановка, е време наистина да започнете да учите. 

Можете да намерите безброй съвети и предложения за това как да се справите с тази част, но честно казано, единственото, което можете да направите е да седнете и да учите. Бъдете готови да отделите огромна част от времето си за това и да минавате отново и отново през една и съща тема, докато не сте сигурни, че разбирате отлично материала. Важно е да знаете кой е методът, който работи най-добре за вас - дали помните лесно чрез фотографска памет, дали имате нужда да напишете информацията за да я разберете или ви е достатъчно само да прочетете веднъж урока. Какъвто и да е вашият начин, със сигурност ще успеете да направите процеса търпим. В интернет има много идеи за flashcards и mindmaps, съвети за водене на бележки и извличане на най-важната информация от учебник. Използвайте онези хайлайтъри, които купихте само защото изглеждаха добре, измислете си система за кодиране с цветове, рисувайте по бележките и тетрадките си! Опитайте да направите ученето поносимо.

Ако трябва да обобщя всичко това в три съвета, те ще са следните - 1) отделете време за да подготвите обстановката; 2) бъдете готови да жертвате още повече време за същинското учене и 3) извлечете най-важното и най-полезното, като опитвате различни методи и начини, отпуснете се и бъдете креативни. Изключително важно е и да не забравяме да се грижим за здравето си - физическо и психическо, но аз не съм най-подходящия човек, който да говори за това.

Пожелавам на всички възможно най-страхотната учебна година! Искрено вярвам във вас, убедена съм, че можете да се справите с всичко! И се надявам да съм ви била поне малко полезна.

неделя, 4 септември 2016 г.

Отново на училище #1 - В търсене на мотивация + Haul

Не искам да звуча като най-голямата загубенячка, но наистина харесвам това време от годината. Есента е любимият ми сезон, нямам чак такива проблеми с училището (поне в началото) и винаги съм възприемала септември като втория януари. В случай че сте прекарали последните дни в отрицание и отчаяние, понеже сте осъзнали колко малко остана от ваканцията, се надявам този пост да ви помогне да видите и добрите страни на ситуацията.

На първо място - есента! Кой не обича есента? Освен, че най-накрая може отново да извадите меките топли пуловери и да се наслаждавате на тихия дъжд с някоя друга книга в ръка, есента е и най-красивият, вдъхновяващ сезон. Също така септември е перфектният шанс за повторно начало and the second new year's resolutions, именно заради новата учебна година. Това е времето да сме смели, да се целим високо. Ще си подобря успеха. Ще си лягам в нормални часове. Ще пиша чисто и подредено във всички тетрадки. Ще си пиша домашните редовно. И всички знаем, че нищо няма да е по-различно от миналата година, но нека поне за един кратък момент, наречен септември, да си помечтаем.

Също така, следващият месец е октомри a.k.a. месецът на завръщащите се сериали. Ако не друго, поне това можем да очакваме с нетърпение...
Коледа също е близо...

Май не се придържам към темата на този пост както трябва. Идеята ми е, че нещата опират до мотивация, а тя може да бъде всичко. Да не забравяме например ритуалният haul за канцеларски материали (може би най-хубавата част от целия учебен процес). Защото незнайно как всичките гумички се изпаряват още през декември, транспортирите се счупват, химикалите се дават назаем и после никога не се връщат. Реших да ви покажа какво си взех аз за тази учебна година. Дори не знам дали ще използвам половината от нещата, но се мотивирам да уча само като ги гледам, така че определено вършат някаква работа.

Освен обичайните неща - химикали, гуми и моливи - аз лично използвам механични, понеже съм скарана с всякакви видове острилки и искрено се възхищавам на всеки, който може безупречно да подостри молив - си взех и поуст ит ноутс, маркиращо цветно тиксо, цветни химикали, хайлайтъри, кубче с обикновени бележки, които ще ползвам за флаш карти и разбира се, около петнайсет хиляди тетрадки. Намерих си и един изключително сладък планер за 2016 и цялата 2017. Опитвам се да се убедя, че наистина ще го ползвам, но дълбоко в себе си знам, че след един месец дори няма да си спомням за него.

Взех си две големи тетрадки с твърди корици и спирала, които планирам да използвам по математика. По принцип избягвам такива, защото дори в раницата тежат, но този път не устоях на кориците им. Намерих и две тетрадки с книги и чаени чашки за оцветяване, които ще са отлично занимание, в случай че ми доскучее в час. Малките цветни листчета никога не са излишни, понеже, освен че винаги се губят, ги използвам и в книгите. Колкото до хайлайтърите и маркиращото тиксо, нямам си и идея дали изобщо ще ми влязат в употреба, но се радвам, че ги купих.


Помислете. Все трябва да има нещо, което да ви вълнува поне малко относно предстоящото начало на учебната година. Все пак минавате в горен клас и вероятно имате нови предмети или учители. А и отново ще виждате всеки ден приятелите си. Важно е да гледаме позитивно на нещата, да не се отчайваме, стресираме и пренатоварваме още през първата седмица. Всичко ще бъде наред. Вярвам, че можем да се справим с каквото и да е и ако сме достатъчно упорити, да изпълним дори и най-смелите си резолюции.

сряда, 10 август 2016 г.

Ревю на "Скритият оракул" - Рик Риърдън

Когато чух, че ще се издава поредната поредица за гръцките богове и герои, веднага взех решението, че няма да я прочета. На първо място, защото не вярвах, че авторът ще може да продължи историята без да я направи банална, и на второ, понеже знаех, че ако новите книги не ми харесат, това донякъде ще повлияе и на мнението ми за старите. Въпреки това не устоях на любопитството и я прочетох. Исках да знам какво става, исках отново да съм част от този свят. И в резултат мога да кажа само колко съжалявам, че дори за момент съм се усъмнила в уменията на изумителния писател, какъвто е Рик Риърдън.

Най-интересното в тази книга, според мен, е фактът, че тя проследява не кой да е, а Аполон - бога на пророчествата, чумата, стрелбата, лечителството, музиката, поезията, слънцето и още няколко неща, които дори самият той не може да си спомни. Аполон е наказан от баща си Зевс, който не само го прогонва от Олимп, но и отнема всичките му божествени способности (без невероятния му талант и усет за поезията, разбира се). Сега Аполон е принуден да свиква с тялото на шестнайсетгодишен смъртен с акне и глупавото име Лестър Пападопулос. Но, разбира се, това не е всичко. След битката с Гея, Делфийският оракул е замлъкнал, а без него полубоговете са безпомощни. Аполон няма как да оправи нещата сам, особено в сегашното си състояние, затова той се насочва към лагера на нечистокръвните, за да потърси помощ от героите, които познаваме и обичаме.

Както при всички книги на Рик Риърдън, и в тази със сигурност можете да очаквате незабравими персонажи и непрестанен хумор. Тук обаче се усеща промяна в атмосферата, понеже Аполон, както като характер така и като наратор, няма нищо общо с Пърси, Джейсън, Лио и останалите ни познати POV герои. Той е самовлюбен, самоуверен, самопогълнат. Често е много далеч от реалността и на няколко пъти сам ни доказва, че е изключително ненадежден разказвач, понеже обича да преувеличава героичните си действия, да си приписва чужди и да неглижира постъпки, от които го е срам. Той обича да ни напомня колко е могъщ, красив, атлетичен и талантлив, но в смъртното си тяло без плочки или каквито и да било други способности, е доста безполезен.

Този велик, прославен бог нямаше да издържи и десет минути от книгата, ако не беше Мег - дванайсетгодишна полубогиня от улиците на Ню Йорк. Мег идва от Маргарет, но ако посмеете да я наречете така, най-вероятно ще бъдете замерени с гнила ябълка по главата. Тя е необикновено силна, самостоятелна, умела и с доста остър език. Но въпреки това появата ѝ ми се стори странна и през цялото време нещо ми казваше, че не би трябвало да ѝ се има пълно доверие. Съмненията ми, за щастие, не попречиха на това тя да се превърне в един от любимите ми герои.

Първата част на действието може да се обобщи с Аполон, оплакващ се от смъртното си тяло, бивайки напълно безсилен да направи каквото и да е. Каква е ползата от бог без сили, който дори не може да си спомни ключова информация от преди няколко хилядолетия? Е, поне е запазил чувството си за хумор и способността си да се самосъжалява. Всесилният Аполон, някога решаващ съдбата на цели народи, сега падащ в кофи за боклук, повръщащ, потящ се, а единствените му оръжия - бойно укулеле и бразилско шалче. Във втората част на книгата обаче ставаме свидетели на истинско развитие на героя. Все по-лесно ни е да видим Аполон като човешко същество със собствена история, скрити емоции и дълго потискани чувства. Това обаче не означава, че той спира да бъде забавният, самоуверен герой, който, въпреки прекаления нарцисизъм, вече сме обикнали.

Още едно нещо, което харесвам в книгата е, че засяга теми, които рядко биват засегнати в детски романи и все пак го прави по един много лек, едва доловим начин. Няма да коментирам самия проблем тук, понеже го считам за спойлер. Обожавам и факта, че имаме бисексуален протагонист, чиято история не е съсредоточена върху сексуалната му ориентация. Не е объркан, не е уплашен. За него, като бог, това е нещо напълно нормално и дори няма нужда да се обсъжда допълнително.

Като цяло мога да кажа, че книгата е една от най-добрите на автора, а сюжетът е оригинален - нещо, което ме изненада повече от приятно. Героите не отстъпват на старите ни любимци и все пак се разграничават от тях като нещо различно. И като стана въпрос  - да, срещаме се и с много стари фаворити - все пак е продължение на предишните поредици. Хубавото е, че въпреки всичко успя да ме накара да я почувствам като съвсем нова, отделна история, а не просто като претупано продължение с цел още печалба. Разказът е с достатъчно бързо темпо и книгата се чете буквално за ден. Не вярвам да има фен, който да остане недоволен, понеже "Скритият оракул" съдържа всичко, което познаваме и обичаме в романите на Рик Риърдън. Свежи герои и хумор, опасни подвизи и този път, освен подразбиращата се митология - доза антична история.


Споменах ли че в началото на всяка глава има авторско хайку от Аполон? Май трябваше с това да започна...

неделя, 31 юли 2016 г.

Честит рожден ден, Хари Потър


31 юли е една много магическа дата за феновете на Хари Потър. На първо място, днес е рожденият ден на обичания герой, както и на неговата създателка Дж. К. Роулинг. Днес е и денят, в който Хари научава истината за родителите си, за скрият магически свят и очакващото го училище за магия и вълшебство "Хогуортс". За много от нас тази поредица е безкрайно скъпа, значима и специална. "Хари Потър и философският камък" е романът, който ме хвана за ръката и ме въведе в света на книгите и неизчерпаемото въображение, така, както е направил с още безброй други. И именно заради това ще съм винаги благодарна на поредицата, героите и авторката.
А днес, в чест на рожденниците, реших да споделя някои от любимите ми цитати сред страниците на прекрасните книги.

“I'll be in my bedroom, making no noise and pretending I'm not there."
"Harry then did something that was both very brave and very stupid."
“Because that’s what Hermione does,” said Ron, shrugging. “When in doubt, go to the library.” 
“We've all got both light and dark inside us. What matters is the part we choose to act on. That's who we really are.” 
"You do care. You care so much you feel as though you will bleed to death with the pain of it."
 "She had a way of seeing the beauty in others, even, and perhaps most especially, when that person couldn’t see it in themselves."
“To the well-organized mind, death is but the next great adventure.”  

"All was well."

вторник, 26 юли 2016 г.

Wrap Up за читателските маратони през юли


Българският книжен маратон:

Дали завърших успешно предизвикателствата от БКМ е въпрос на гледна точка. За седмицата от 11 до 17 юли успях да прочета 5 книги, като изпълних всяка една от основните категории, но така и не стигнах до двете допълнителни. Разбира се, доволна съм, тъй като е имало цели месеци, в които съм прочитала доста по-малко. Всъщност, сега като се замисля, технически съм изпълнила всички условия, дори и допълнителните. Едното беше за книга по избор, което е нещо като изпълнено по подразбиране, а другото условие - да се прочете книга, в която се споменава България, покривам със същата книга, която избрах и за категорията български автор - "Обича ме, не ме обича". През седмицата имах някои доста силни дни, (вторник - 530 страници, неделя - 490) и дни, които бяха пълен провал, (сряда - 140, събота - завидните 120) но както казах - доволна съм. Някои от книгите, които прочетох си спечелиха място в списъка ми с любими, като "Библиотеката на Въглен връх" и "Аз преди теб", която изобщо не очаквах да ми хареса толкова много.С други имах известни проблеми - разбрах, че книга с разкази не е най-добрият избор за маратонско четиво (поне за мен). Проблемът ми беше, че след всеки разказ, колкото и брилянтен да е бил той, нямах и грам желание да продължа да чета. Нормално - нито героите щяха да са същите, нито сетинга, авторът и стилът на писане също щяха да са различни. Мисля, че ако не бяха двата сборника с разкази, щях да приключа маратона с повече прочетени книги. Но, хей, като за първи път мисля, че се справих сравнително добре и най-важното - беше ми страшно забавно, а в крайна сметка не е ли това целта?
"Фенка"
"Аз преди теб"
"Обича ме, не те обича"
"Летни дни и летни нощи"
"Библиотеката на Въглен връх"
Прочетени страници: 1 960




BookTubeAThon:

Добре, признавам, BookTubeAThon-ът си беше провал. През по-голямата част от седмицата бях на гости при братовчедка ми в Стара Загора. Тъй като дните там си прекарах обикаляйки града, не ми оставаше много време за четене (но пък хванах много покемони!). През късните часове преди лягане успях да прочета достатъчно страници, за да завърша и това предизвикателство поне с 5 книги. Понеделник започнах "И всичко стана луна" на Георги Господинов, а след залез слънце четох и "Кутия за птици" на Джош Малерман, като общия брой на страниците беше 160 - малко, но както по-късно щях да разбера, сравнително много. Вторник наваксах - 440 страници, свърших и "Хамлет". До сряда вече бях приключила с три книги от маратона и бях много сигурна, че ще го завърша успешно... В четвъртък прочетох 40 страници. Вече бях в Стара Загора. На следващия ден прочетох 380 страници от "Пътешественикът във времето и неговата жена" на Одри Нифнегър, но все още бях много изостанала. Когато в събота свърших книгата, вече се бях отказала от маратона и знаех, че няма да завърша успешно. Затова прочетох една друга книга, която не беше в списъка ми - "Milk and Honey" - Rupi Kaur. В крайна сметка реших все пак да я спомена и да добавя страниците ѝ към общия брой. В неделя си отделих два часа, за да изгледам и филма по "Пътешественикът във времето и неговата жена", който беше просто прекрасен - също както и книгата, но разбира се, не чак толкова.
"Хамлет"
"Milk and Honey"
"Кутия за птици"
"И всичко стана луна"
"Пътешественикът във времето и неговата жена"
Прочетени страници: 1 064



Знам, че не е особено забележително постижение, но не се оплаквам и лично за себе си съм доволна. Това са си десет книги за две седмици. А и бях мнооооого назад с предизвикателството ми в Goodreads, а сега, след маратоните, изоставам само с 12 книги... Но най-важното е, че четох. И най-накрая излязох от читателския си застой. Сега имам много повече желание и мотивация да чета, TBR купчинката ми понамаля, което също е плюс. За мен тези маратони бяха едно изключително мотивиращо и дори вдъхновяващо преживяване и се надявам всеки, който е участвал, да го е усетил по същия начин, без значение дали се е справил успешно или не.

петък, 8 юли 2016 г.

TBR за читателските маратони през юли

Още от миналия август, когато се състоя BookTubeAThon 2015, в който аз не успях да участвам, нямам търпение отново да дойде лятната ваканция и да имам шанса да се включа в колкото може повече читателски маратони. Правя този пост, понеже смятам, че най-интересната част е в избора на книгите. С огромно вълнение подбрах заглавията, които ще чета и с още по-голямо нетърпение чакам да дойдат тези две седмици, в които ще се посветя единствено и само на тях. Първият маратон, в който ще се включа е Българският Книжен Маратон (БКМ), който ще се проведе от 11 до 17 юли (тук можете да прочетете малко повече). Категориите са 5 + 2 допълнителни и ето книгите, които съм си избрала за тях.

"Летни дни и летни нощи" - сборник с 12 разказа под редакцията на Стефани Пъркинс - за първата категория, която е за книга, чието действие се развива около море или океан. Честно казано не съм много сигурна дали се брои, защото е съставена от разкази и може би не всички се развиват до море/океан. Искрено се надявам да не е проблем. Ако се окаже, че никой от разказите не включва море или океан ще смятам категорията за неизпълнена. Но, в крайна сметка, този маратон едва ли е създаден за да ограничава, затова ще се възползвам от гъвкавостта на категориите. Важното е да се чете.

Втората категория е за книга от български автор и тук също ще изкривя условието. "Обича ме, не те обича" е от много български автори сред които Георги Господинов и Кристин Димитрова. А съставителят е Захари Карабашлиев. Сборникът съдържа 20 разказа и тук темата също е любов - "позната, но вечно актуална". Разбира се, доста по-развълнувана съм за тази книга, именно защото е от български автори. Харесва ми как гласи анотацията на задната корица, описвайки сборника като "хартиеният еквивалент на литературно кафене, в което всеки разказва по една история."

Избрах "Библиотеката на Въглен връх" на Скот Хокинс за третата категория, понеже, честно казано, не намерих друга подходяща измежду TBR рафта ми. Условието е да прочетем книга, на чиято корица има български символ (роза, лъв...) или цветовете от българското знаме. На корицата на "Библиотеката на Въглен връх" могат да се видят бели облаци, зелена трева и червени макове. Отдавна отлагам прочитането ѝ, а и друга причина за да участвам в тези маратони, е именно за да наваксам с непрочетените книги.


Четвъртата категория гласи, че действието в книгата трябва да се развива в Европа. Обявявайки тази категория, Ева даде и няколко предложения, сред които бе и "Аз преди теб" на Джоджо Мойс. Доста шум се вдигна за тази книга покрай филма (с участието на невероятните Денерис и Финик) затова мисля, че е крайно време да проверя дали всичкият този хайп си заслужава. Също така смятам, че винаги е по-добре ако първо се прочете книгата в такива случаи, а аз несъмнено смятам да гледам филма (дори да е само заради Денерис и Финик).
Да... точно така. Все още не съм чела "Фенка" на Рейнбоу Роуъл. Въпреки, че имам чувството че съм, което е доста странно. Но както и да е. Избрах я за петата категория, която е доста креативно измислена. Идеята е да си набележим известен българин, да вземем инициалите му и да прочетем книга от автор със същите инициали. Моят известен българин е Радой Ралин и Р.Р. ме отвежда към Рейнбоу Роуъл. Признавам, че може и да съм нагласила инициалите към автора, вместо обратното. Но това е тайна.



Предвидени са и две допълнителни категории: едната е книга по избор, а другата е за книга, в която се споменава България. Тук отново си помогнах с поста на Ана, която е проучила доста заглавия, подходящи за категорията. Избрах си "Рубиненочервено" на Керстин Гир, понеже става въпрос за пътуване във времето, а тези от вас, които ме познават или следят блога от известно време, знаят, че не мога да устоя на пътуване във времето. За книгата по избор пък ще прочета "Сапфиреносиньо", втората книга от трилогията. Ако изобщо стигна до тази категория, разбира се.

Вторият маратон, в който ще взема участие е BookTubeAThon. Не мисля, че има нужда от допълнителна информация за него, но ако все още не сте запознати, кликнете тук за официалния канал в YouTube. BookTubeAThon ще се проведе в седмицата непосредствено след БКМ, от 18 до 24 юли. Харесва ми да си мисля как това означава, че ще си направя маратон от маратони. Прави ме още по-ентусиазирана и развълнувана. Категориите са седем и както ще забележите, използвам някои от тях за да напредна и със списъка за задължително четене от училище. С един куршум два заека.

Първата категория е за книга с жълто на корицата и първоначално се бях насочила към ""Летни дни и летни нощи", но в последния момент реших да участвам и в БКМ, така че тя беше заета. Затова си избрах "И всичко стана луна" на Георги Господинов. Бях прочела доста от разказите на връщане от София, на задната седалка в автобуса, но съм готова да ги препрочета и да си довърша книгата. Да, на корицата не преобладава жълтият цвят, но пък се откроява и поради формулировката на условието "yellow on the cover" вместо "yellow cover", смятам, че "И всичко стана луна" е подходяща.


Втората категория не ограничава читателя по никакъв начин в избора на книга, защото единственото условие е да се чете след залез слънце. Въпреки това ще е забавно, ако всеки си избере нещо тематично, затова аз ще посоча "Кутия за птици" на Джош Малерман. През зимата бях започнала тази книга, но ми беше леко скучна и дори не помня до коя страница стигнах. Наскоро обаче попаднах на едно много добро ревю и реших да ѝ дам втори шанс. Тази категория ми се струва като точната възможност. Надявам се самият маратон да ме ентусиазира да чета, в случай че книгата отново не успее.

Да прочета книга, за чието съществуване съм разбрала от booktube също не ми се струва ограничаваща категория, понеже следя booktube още от 2014 и съм научила доста заглавия оттам. Сега обаче ще се спра на "Двор от рози и бодли", защото имам чувството, че иначе не бих посегнала към тази книга. Не че не ми е привлякла вниманието, просто толкова дълго отлагах прочитането ѝ, че напълно я бях забравила. Но въпреки това съм развълнувана, защото Сара Дж. Маас никога досега не ме е разочаровала, не вярвам че ще го направи и този път.
На пръв поглед четвъртата категория не е нищо особено, а тя се оказа най-трудна за избор на книга. Защото всички ние имаме множество любими автори и е напълно естествено да забравим някой. Има такива, чиито книги сме прочели до една и такива, които обичаме, но най-често пренебрегваме. За мен Агата Кристи попада във втората категория. Обожавам детективските ѝ романи и по едно време (миналото лято, ако не се лъжа) бях решена да прочета всички истории за Еркюл Поаро. Стигнах едва до шестата - "Мистерията в синия експрес".
Именно петата категория ще използвам за да си помогна със списъка за задължително четене, защото е толкова подходяща. За книга, по-стара от мен избирам "Хамлет" на Уилям Шекспир. Ако не броим сонетите, не съм чела нищо от Шекспир досега, което си е доста срамно, но пък ето ме, на път да го поправя. Тъй като книгите, давани ни от училище, имат тенденцията да са доста бавни и отегчителни, се опитах да избера тази, която смятам, че ще ми е най-интересна и няма да провали предизвикателството. Дано да съм направила правилен избор.
Шестата категория е за book-to-movie adaptation, което ще рече, че в рамките на тази една седмица трябва да прочета книга, по която е направена екранизация, и след това да я изгледам. Поглеждайки към книгите на рафта ми, подходяща ми се стори единствено "Пътешественикът във времето и неговата жена" на Одри Нифнегър, понеже не съм чела книгата и не съм гледала филма. А и отново става въпрос за пътуване във времето. Чак се чудя как така е останала непрочетена толкова дълго време.




Последното предизвикателство е да се прочетат общо седем книги. Не възлагам почти никакви надежди, че ще успея да го изпълня, затова и не си поставям ясна цел. Ако по някакво чудо завърша тези шест книги и ми остане време за седма, ще започна или "Декамерон" на Джовани Бокачо, или, в случай, че съм успяла да прочета първите две книги от поредицата "Скъпоценни камъни" на Керстин Гир предната седмица, ще започна третата - "Смарагдовозелено".

Така. Току що пресметнах страниците. Около 2 650 за БКМ и приблизително 2 130 за BookTubeAThon. Математиката ми казва, че най-вероятно няма да успея, но така или иначе не това е целта. Ще дам всичко от себе си. Това стига. Чувствайте се свободни да споделите в коментарите дали ще участвате в някой от тези маратони и кои книги сте си избрали. Пожелавам приятно четене на всички.