четвъртък, 31 декември 2015 г.

2015 година в книги



Това време от годината винаги е повод за равносметка. Повод да обърнем поглед назад към изминалите месеци и да си зададем няколко важни въпроса. Какво постигнахме тази година? Променихме ли се? Към по-добро ли? Сбъднахме ли мечтите си? Щастливи ли бяхме? 2015 изпълни ли всичките ни очаквания? А какви са те за 2016? Оставям обаче тези по-лични въпроси и отговорите им за себе си, а тук ще направя равносметка на изминалите дванадесет месеца в книги. Първоначално направих класация, но след това забелязах, че книгите се оказаха точно 12 и реших да ги разпределя по месеци. И така. Ето дванадесетте книги с които завинаги ще помня тази невероятна година!



Януари: "Последният кандидат"
Спомням си колко ентусиазирано си взех последните две книги от поредицата "Лабиринтът" на Джеймс Дашнър в петък след училище и си бях поставила за цел да ги прочета през уикенда. Честно казано не вярвах че ще успея. Въпреки това започнах "В обгорените земи" веднага щом се прибрах и за моя огромна изненада до вечерта я бях свършила (!). Забравила за всякакви обичайни жизнени нужди като хранене и сън, грабнах и третата книга. Шест-седем часа по-късно, вече съботното утро, можех да бъда намерена истерично плачейки в леглото с отворената завършена книга до себе си. Беше wild friday night.


Февруари: "1984"
Споменът ми относно "1984" на Джордж Оруел е как я четох в училище, когато влезна заместващият господин по български и ме видя. Дойде. Взе книгата и я разгледа. След това ме гледа подозрително в продължение на няколко секунди и попита: "Не те ли е страх да четеш тази книга? Аз бях доста по-голям от теб като я четох и беше много страшно." Истина е, че книгата е вероятно най-страшната дистопия, която съм чела, но реакцията и изражението на господина бяха безценни и точно с тях ще запомня "1984". Също ще запомня и как обсъждах книгата на интервюто за "1000 стипендии" и, обзета от притеснение и нерви, казах едни от най-големите глупости, изричани някога (но това вече е съвсем друга тема).


Март: "451 градуса по Фаренхайт"
2015 е годината в която се запознах с Рей Бредбъри чрез "451 градуса по Фаренхайт". 2015, също така, е и годината в която напълно се влюбих в автора и неговите думи, отново чрез същата книга. Стилът му е невероятно красив, философски и все пак близо до най-обикновения читател. Неописуемо удоволствие да се чете негово произведение и съм много щастлива, че онзи ден в библиотеката реших да взема "451 градуса".


Април: "Крес"
Поредицата "Лунните хроники" на Мариса Мейър е едно истинско бижу. Обичам тези книги, историята и героите в тях! А "Крес" ми беше любимата! Спомням си, че тогава минавах през един такъв... "труден" период в отношенията ми с приятели и родители, но точно тези три книги успяха да ме разсеят и развеселят. Сега ми остава единствено да чакам издаването на "Winter", която е четвъртата и последна книга от поредицата.


Май: "Стъкленият трон"
Имам изключително смесени чувства относно тази поредицата на Сара Дж. Маас. Обичам я. Но имаше и мноооого моменти в които просто исках да хвърля книгата през стаята от раздразнение. Определено ще прочета и следващите части, защото харесвам стила на Маас и самата история е прекалено интересна. Но не това е, с което ще запомня "Стъкленият трон". Ще я запомня, понеже нейно беше първото ревю/дискусия, което написах в този блог и някак даде началото на всичко останало.


Юни: "Елинор и Парк"
"Елинор и Парк" беше първата ми среща с Рейнбоу Роуъл. За съжаление и единствената, но се надявам това да се промени през следващата година. Бях в читателски застой, когато я започнах и тя успя да ме изведе от него. Спомням си, че бях тъжна дни наред след като я свърших, а дори не осъзнавах, че тя бе причината. Книгата ми повлия по такъв начин, по който никоя досега не бе успявала и затова смятам че заслужава де е в тази "класация".


Юли: "Пазителят"
Прочетох я за един ден, в апартамента на леля, докато чаках да се върне от работа. Дори не я бях планирала, просто я изтеглих на телефона си и я прочетох. Абсолютно спонтанно. Онази вечер обаче не спрях да мисля за нея и помня, че дори сънувах как живея в свят, подобен на описания от автора. А щом една книга ти повлияе толкова, значи си е свършила работата, нали?


Август: "Друговремец"
Ах. Друговремец. Тук ще бъда кратка. Не мога да говоря за "Друговремец" както говорих за останалите книги в този пост. Винаги е така. Колкото повече харесвам книгата, толкова по-трудно ми е да говоря за нея. Колкото до "Друговремец" наистина нямам думи. Ще кажа само това: всеки, който я е чел знае защо завинаги ще остане в сърцето ми, а всеки който не е - трябва да я прочете!


Септември: "Вино от глухарчета"
Прочетох книгата в много подходящо време от годината. Края на лятото - точно преди училище. "Вино от глухарчета" вече затвърди обичта ми към Бредбъри и мястото му сред любимите ми автори. Книгата ни учи как да откриваме красотата в малките, обикновени неща от живота. Самата книга е такава - малка и обикновена, но крие дълбок смисъл и неотразима красота. Без съмнение една от най-любимите ми.


Октомври: "Светлината, която не виждаме"
Дори няма да се опитвам да говоря за "Светлината". Само при спомена за тази книга и нещо в сърцето ми се свива с неописуема тъга. Просто ще оставя линк към ревюто ми - тук - и ще кажа, че тя е любимата ми книга не само за 2015.


Ноември: "Щиглецът"
"Щиглецът" завърших преди две седмица, но по-голямата част от нея прочетох през ноември, така че това ще е книгата за този месец. За всеки, който е виждал физическото копие или знае броя на страниците, не е тайна защо дълго време ще помня четенето на тази книга. Но не е само това. "Щиглецът" е много сериозна, красива и детайлна, но най-важното е, че те кара да спреш за момент и да се замислиш. Дълго време се чудих дали да ѝ пиша ревю. Чувствах се някак недостойна да го направя, понеже книгата е далеч над нивото на обичайните YA романи, за които пиша. Затова смятам и да я прочета отново някой ден, когато съм по-зряла и готова за нея. Дори сега обаче няма как да не я спомена в този списък...


Декември: "The Darkest Minds"
Ще запомня тази книга, понеже батко ми ми я купи от Barnes & Noble в Бостън и подари (заедно с няколко много сладки книгоразделителя) и бях ужасно щастлива. Самото издание, също така беше много красиво и не можех (и все още не мога) да откъсна очи от него. Разбира се, ще запомня книгата и заради самата история. Сега обаче няма да изпадам в подробности, понеже имам ревю и за въодушевлението ми можете да прочетете тук.

2015 беше една прекрасна година за мен в много отношения. Сега обаче е време да се сбогувам с нея и да се надявам 2016 да бъде също толкова добра.


Честита нова година на всички!

х

петък, 4 декември 2015 г.

'The Darkest Minds' by Alexandra Bracken

“The Darkest Minds tend to hide behind the most unlikely faces.” 
Уау. Просто уау. Исках да напиша това ревю веднага след като свърших книгата, защото имах нужда да изразя чувствата, с които ме остави тя, но уви - бързах за училище. Anyway, дори сега емоциите още не са ме напуснали и все още съм в тотален шок. И за да не развалям ничие чуждо удоволствие, това ревю ще е spoiler free.

                                                        Eто малко информация за сюжета на книгата: 
В тази антиутопия имаме смъртоносна болест, наречена IAAN, чиито жертви са най-често деца на 10 години. Огромен процент от разболелите се умират, но съдбата на оцелелите не е по-добра. Децата придобиват специални способности, които не могат да контролират и заради които са затваряни в "рехабилитационни лагери". Главната героиня - Ruby (Ръби? Руби?) - е една от опасните. Тя успява да избяга от лагера си и се натъква на друга група деца, отчаяно търсещи единственото безопасно място за "откачалки" като тях - Ийст Ривър. По всичко си личи, че между Руби и Лиам става нещо, но тя не може да го позволи. Не и след това, което е станало с родителите ѝ.
Когато групичката пристига в Ийст Ривър, се оказва че нещата съвсем не са такива, каквито изглеждат, особено що се отнася до мистериозния им лидер... Но това не е всичко. Има и други организации, хора, които не биха се спрели пред нищо, за да използват Руби като оръжие. Накрая тя ще бъде поставена пред ужасен избор, включващ и загърбването на единствения живот, който може да си струва за нея.

Don’t be scared. Don’t let them see.

Не знам откъде да започна с описването на книгата. Страхотна. Невероятна. Буквално нямам думи. Наслаждавах се на всяка една страница. Ядосвах се, когато трябваше да я оставям, за да ям, спя или ходя на училище. Дори не мога да се събера достатъчно, за да коментирам героите, стила на писане и т.н. Всичките ми мисли са насочени към това кога ще имам възможност да прочета и останалите две книги от трилогията, защото това е всичко, от което имам нужда сега. Впрочем книгата е в издателските планове на "Егмонт" за януари, 2016, така че много скоро ще е достъпна за всички. Съветвам ви да не я пропускате.


Руби, шестнайсетгодишна, е прекарала шест години от живота си в един от най-страшните лагери в цяла Америка. Тя редовно е била подлагана на тормоз и мъчения. Когато я спасяват, е като едно малко и страхливо детенце, плачещо пред гледката към звездите. Само за 500 страници обаче тя се превръща в един страхотен badass character и аз не мога да не се възхитя на това развитие. От другата страна имаме Лиам, който е чудесен, макар и малко клиширан, образ на перфектното момче. Той, разбира се, си има своите съмнения и съжаления, преследван е от чувство за вина в миналото и отговорност към приятелите си в настоящето и бъдещето. Много бих искала да говоря повече за героите, да ви разкажа за Зу и Чъбс, и Кленси... но не мога да го направя без да издам важни детайли от сюжета, а наистина не искам да разваля четенето на тази книга за вас.

“He's so busy looking inside people to find the good that he misses the knife they're holding in their hand.” 

Прочетох доста читателски мнения преди да започна това ревю и се изненадах колко много хора бяха заявили, че действието се развива прекалено бавно. На мен лично ми се искаше да бъде по-бавно и от това, за да мога да се насладя на историята още повече, но за жалост прочетох книгата твърде бързо. Твърде бързо стигнах до проклетата последна страница. Още когато си я поръчах знаех, че ще има тъжен и неочакван финал. Очаквах го...
И въпреки това краят дойде като внезапен шамар. Остави ме с широко отворени от шок и изненада очи и мокри от сълзи бузи. И знам, че книгата няма скоро да напусне съзнанието ми.

Това е. Не знам какво повече да кажа. The Darkest Minds е от онези книги, които не можеш да опишеш в кратко ревю. Просто трябва да прочетеш и изживееш всичко сам. Историята е плетеница от настроения и цветове. В един момент ще се смееш с героите, а в следващия ще плачеш. Ще ги обикнеш и няма да искаш да ги оставиш.

Давам на книгата пет звезди и без да се замислям я поставям на рафта с любимите.

“If there was one good thing that came out of all this, it was that I got to meet you. I would go through it all again - I would, as long as it meant I'd met you.”