неделя, 25 октомври 2015 г.

"Сънища за богове и чудовища" - Лейни Тейлър


Преди да започна с ревюто искам да отбележа колко невероятно красива е третата и последна корица от поредицата "Създадена от дим и кост" на Лейни Тейлър. Да, всички знаем, че за книга не трябва да се съди по корицата, но нека бъдем честни, винаги го правим. А тази тук е толкова крсива отвътре, колкото и отвън.
Не ви съветвам обаче да продължавате да четете това ревю, ако не сте чели първата и втората част. Обикновено се опитвам да не включвам спойлери от самата книга, но тъй като тук става въпрос за поредица, мога случайно да спомена момент от предишните части, до който вие още не сте стигнали. Ако все пак имате нужда от мотивация да завършите поредицата - можете да намерите ревюто ми на "Създадена от дим и кост" тук, а  това на "Дни на кръв и звездна светлина" - тук.
Отново едно огромно благодаря на издателство Егмонт, не само за предоставянето на копието, а и за самото превеждане и издаване на тази и още десетки други невероятни книги.



Всички знаем реда, по който вървят повечето истории. Въведение. Завръзка. Кулминация. Развръзка. Епилог. Е, относно "Сънища за богове и чудовища" мога да кажа само, че е една кулминация от първата до последната страница. Няма как да напиша анотация, без да издавам ключови моменти от съдържанието, затова ще мина направо към мнението ми за книгата, а то гласи: беше повече от невероятна! Напоследък имам късмета да попадам на серии, при които всяка книга е по-добра от следващата. Може да е заради авторите, които стават все по-добри след всяка книга, или героите, които се променят и израстват заедно с историята. Не знам. Но тази поредица не прави изключение. Въпреки, че "Сънища за богове и чудовища" е най-дългата от трите, я прочетох най-бързо и с най-голям интерес (всъщност - толкова голям интерес, че дори напълно забравих да си водя каквито и да е бележки).

Тук, разбираемо, романсът присъства много повече, отколкото в предишната част, но поради стечение на обстоятелствата, Кару и Акива нямат много възможности да изразяват чувствата си. От друга страна имаме Зузе и Мик, които са най-големите сладури в тази книга! Но любовта не присъства само чрез тях. В тази част, тя намира двамата най-неочаквани герои и за кратко време, описва една невероятно красива, трогателна история.

"Тя може и да беше хванала душата му като пеперуда в бутилка, но това беше чиста формалност. Защото тази душа вече е била нейна. А ако се съди по състоянието ѝ, както хлипаше в прегръдките на Кару, и нейната вече му принадлежеше."

Вече трето ревю не мога да се сдържа да не коментирам стила на Тейлър. Толкова изразителен, толкова зверски красив. Ако имах нейните качества на писател, може би щях да мога да го опиша както трябва. Но не мога. Мога само да благоговея.

В "Сънища за богове и чудовища" се разказва за война, или по-точно как да се избегне войната и кръвопролитието, разказва се за любов, за същината на душата, за вярата в бъдещето и надеждата за един по-добър свят, за добро и зло и за ангели и чудовища. Разбира се, не винаги си личи кои са ангелите и кои - чудовищата. Тази трета и последна част не е мистериозна и красива, като първата, нито мрачна и сурова като втората. Тя не може да се опише с няколко думи, защото съдържа от всичко по много. Тя е вълнуваща и сърцераздирателна, напрегната и удивителна. Успява да засегне много теми и да наблегне на всяка една от тях. И те разтърсва из основи.
"Имало едно време един ангел и един дявол, хванали ядец от двете страни. Прекършили го и светът се разчупил на две."



понеделник, 12 октомври 2015 г.

"Дни на кръв и звездна светлина" - Лейни Тейлър

"В болката има интимност. Всеки, който е утешавал някой страдащ, го знае: безпомощната нежност, прегръдката и шепотът, бавното полюляване на сплетените тела, когато двама се изправят срещу общия враг - болката."
Отне ми една седмица да прочета тази книга, разлиствайки я през всяка свободна минута, и все пак, когато дойде моментът да я затворя, аз имах нужда от още. И дори сега, единственото, което искам да правя е да взема "Сънища за богове и чудовища" и да продължа да чета. От друга страна, искам и веднага да напиша това ревю, за да изкажа любовта си към поредицата и авторката. Но преди да съм се впуснала да обяснявам колко страхотна беше книгата, искам да благодаря на издателство "Егмонт" за предоставеното копие.
За тези, които не знаят, "Дни на кръв и звездна светлина" е втората книга от поредицата "Създадена от дим и кост" на невероятната Лейни Тейлър. В случай, че не сте запознати със сюжета, тук можете да прочетете ревюто ми за първата книга от поредицата, съдържащо и кратка анотация. Ако не сте чели "Създадена от дим и кост", ви съветвам да не продължавате да четете надолу, поради потенциални спойлери (а повярвайте ми, не искате да се разваляте удоволствието от тези книги).



Поглеждайки назад към края на първата част, осъзнавам колко много неща се случиха в тази и колко голямо развитие претърпяха някои от героите. Тук вече не виждаме онази, неориентираната и търсеща себе си Кару, която знае толкова малко за света и миналото си. Сякаш преди тя беше едно едва проходило дете. Сега обаче я виждаме в друга светлина. Без повече мистерии и тайни, Кару знае коя е и какво трябва да направи. Тя поема важна роля в съпротивата на химерите, изпълнява задачи, които всеки друг е непосилен да изпълни. Невежото дете пораства и се изправя пред суровостта на истинската война.

"Аз съм жрица в пясъчен замък, в земя на прах и звездна светлина."

Няма как да съм по-щастлива от това, че Зузана и Мик бяха толкова голяма част от книгата. Техните глави бяха като слънчев лъч, насред останалите мрачни истории. Тяхното присъствие, на напълно обикновени, с нищо по-специални от другите хора, сред фантастичните чудовища-химери, беше едно много добро решение на авторката, понеже освежи историята и разбира се, ме забавлява ужасно.
Освен POV-а на Зузана, във втората част на поредицата, имаме възможност да опознаем и други герои по-добре, чрез тяхната гледна точка. Говоря именно за Хазаел и Лираз - полу-брата и сестрата на Акива. И двата персонажа бяха много добре написани и успях да ги опозная доста бързо. Превърнаха се в любимите ми герои от цялата поредица, но ще оставя читателите сами да разберат защо.
Друг герой, който спечели симпатиите ми в тази книга беше Зири, с който авторката ни среща за първи път, въпреки че е от миналото на Кару. Зири е бил нейната "киринска сянка", докато тя все още е била Мадригал. Последния оцелял кирин, както и последната химера, която все още обитава рожденото си тяло. Зири е много любопитен герой. Особено към края на книгата, нещата стават доста интересни за него, така че нямам търпение да чета нататък. 


Тази част от поредицата е посветена на болката, войната, на невинните жертви и на изгубената надежда. Почти няма романс, Кару и Акива са разделени от двете страни на кърваво бойно поле, но аз съм склонна да прибавя този факт към положителните страни на книгата (не че съществуват отрицателни) понеже смятам, че една такава фентъзи трилогия се нуждае от нещо повече от любов, за да се движи. И тук, в тази книга, авторката ни го дава. "Дни на кръв и звездна светлина" е едно невероятно продължение, далеч надминаващо "Създадена от дим и кост". Стилът на писане на Тейлър остава все така лековит, даващ ти точно толкова информация, колкото ти е нужна и точно толкова детайли, колкото да направят четенето възможно най-приятно. Книгата ме накара да се замисля много сериозно за войната, за отмъщението и за невинните жертви по пътя към победата. За това какво всъщност може да струва една мечта и колко много може да промени дори един малък лъч надежда...

"И как е възможно някой, стиснал по един меч във всяка ръка, да се надява да спре кръвопролитието?"



петък, 2 октомври 2015 г.

"Създадена от дим и кост" - Лейни Тейлър


Още откакто книгата излезе на български език през 2012 година, корицата и заглавието незабавно привлякоха вниманието ми. Тогава обаче не бях толкова запален читател, какъвто съм сега и поради тази причина, "Създадена от дим и кост" се превърна в просто поредното заглавие в TBR листа ми. Благодарение на издателство "Егмонт"обаче, които ми предоставиха копие, книгата най-сетне попадна в ръцете ми.

Със своята синя коса, мистериозни татуировки и загадъчно минало, Кару води живот, напълно различен от този на връстниците си. Никой, дори най-добрата ѝ приятелка Зузана, не подозира, че Кару всъщност не се боядисва, че знае почти всички човешки (а и нечовешки) езици и че фантастичните създания, които тя рисува в скицника си - са напълно реални. Химерите Бримстоун, Исса, Ясри и Туига, са същества, чието тяло е съставено от различни човешки или животински части. Те са единственото семейство на момичето, но между тях все пак има стена от тайни; въпроси, които не бива да се задават и загадки, чиито отговори ще променят живота на Кару завинаги.


Книгата е първа част от трилогията "Създадена от дим и кост", която нямам търпение да продължа.

Още с първия абзац разбрах, че Лейни Тейлър е от онези авторки, които с малко думи успяват да предадат всичко, което искат - да обрисуват картина, да въздействат максимално на читателя и да го накарат да почувства историята. Особено ми харесаха описанията на Прага - град, който след прочитането на тази книга, искам задължително да посетя.

"The streets of Prague were a fantasia scarcely touched by the twenty-first century—or the twentieth or nineteenth, for that matter. It was a city of alchemists and dreamers, its medieval cobbles once trod by golems, mystics, invading armies. Tall houses glowed goldenrod and carmine and eggshell blue, embellished with Rococo plasterwork and capped in roofs of uniform red. Baroque cupolas were the soft green of antique copper, and Gothic steeples stood ready to impale fallen angels. The wind carried the memory of magic, revolution, violins, and the cobbled lanes meandered like creeks. Thugs wore Motzart wigs and pushed chamber music on street corners, and marionettes hung in windows, making the whole city seem like a theater with unseen puppeteers crouched behind velvet."

Но да си призная, въпреки лекия и увлекателен стил на авторката и въпреки многобройните забавни моменти със Зузана, книгата не е лесна за започване. Светът, в който живее Кару е доста нетипичен и ако читателят е абсолютно неподготвен, каквато бях аз, всичко може да му се стори прекалено странно. Но това е само в началото. След първите 80 страници, завръзката започва, книгата неусетно те грабва и ти се намираш неспособен да я оставиш. 

Без съмнение това е едно много по-различно фентъзи от всичко, което съм чела досега. Не присъстват обичайните YA клишета като изгубена принцеса или любовен триъгълник. За което впрочем Тейлър печели цялото ми уважение. Препоръчвам книгата на всички фенове на този невероятен жанр, на нетипичното и на непознатото. На всички, които са готови да се потопят в един нов и напълно различен свят, защото книгата е изключително оригинално измислена и написана - авторката черпи вдъхновение от много световни митове, като смесва различни видове вярвания и религии и по-този начин прави разказа си още по-уникален и неповторим. Също така има огромно разминаване между сюжет и фабула, а именно - доста ретроспекции. Може да се каже, че края на книгата е началото на историята. И това е страхотно, защото прави романа мистериозен и оставя читателя още по-шокиран накрая.

"Създадена от дим и кост" разказва красива история за опасна магия, за мир и невъзможна любов, насред хилядолетна война. За едно изгубило себе си момиче и едно объркано момче, чиито съдби непрестанно се преплитат. И за една надежда, по-силна от всяко магическо желание.

"Hope can be a powerful force. Maybe there's no actual magic in it, but when you know what you hope for most and hold it like a light within you, you can make things happen, almost like magic"