сряда, 17 юни 2015 г.

"Огнената наследница" на Сара Дж. Маас - Дискусия

Тя бе наследницата на огъня и пепелта и нямаше да преклони глава пред никого.

"Огнената наследница" е третата книга в поредицата "Стъкленият трон" на Сара Дж. Маас. Това е една наистина брилянтна фентъзи поредица, която става все по-хубава с всяка следваща книга. Силно я препоръчвам на абсолютно всички.
Ако не знаете за какво става въпрос в историята, тук и тук можете да прочетете ревютата ми за първите две книги.
В "Огнената наследница", имахме няколко гледни точки. Някои бяха на вече познатите ни герои като Селена, Каол и Дориан, но също така се появиха и много нови и изключително интересни персонажи като Роуан и Манон. Общо взето имахме три линии на действието. Тази на Манон, тази, случваща се във Вендлин (име, което през цялата книга четях като Вендилин), и тази, развиваща се в Рифтхолд.
Ще се опитам да коментирам книгата, като разгледам всяка от линиите и смятам да започна с тази на Манон.


В началото, главите на Манон не ми помагаха да навляза в историята. Без съмнение, точно каквато е била и целта на авторката, изобщо не харесах тази вещица. Все пак, тя е един добре изграден образ, чрез който виждаме част от силата на краля, за която протагонистите ни не подозират.
И все пак. Бях донякъде отвратена от тези вещици и от това, което е нормално за тях. Добре, да вземем например факта, че "като наследници основната им задача бе да пазят Върховните вещици, дори това да означава да пожертват себе си". Само аз ли не намирам логика в това? Бабата на Манон вече е на второ място сред най-омразните ми герои в тази поредица (съжалявам, Арчър). Разбирам, че вещиците са "родени без сърца", но това вече е прекалено.
Колкото до Манон, да, не я харесвах в началото, но трябва да призная, че се привързах към нея и очаквам много от този персонаж в предстоящите книги. Ако оставим настрана останалите сюжетни линии, и остане само Манон, ще си проличи колко много се промени тя, промени се към по-добро. Вече не е безсърдечната вещица от първата глава. И смятам, че заслугата е изцяло на Абраксос. Обожавам този уивърн! Появата му беше непредсказуема, а историята невероятна!
Но в крайна сметка знаем, че Манон и останалите вещици ще се бият за краля. Което означава, че ще се бият срещу Селена. Не знам, какво очаквам да се случи, но възлагам надеждите си на Манон да се осъзнае и.. не знам? Може би да обърне хода на войната?

Друг нов герой, е Роуан, който, като Манон, на пръв поглед изглеждаше като пълен гадняр. Но с него нещата бяха по-предвидими. Знаех си, че с времето и тренировките нещата ще се променят и ще започна да го харесвам. Така и стана. Дори, въпреки че съм team Chaol, имаше моменти, когато ми се искаше нещо да се случи между него и Селена. Което, сега като се замисля е отвратително, тъй като той е безсмъртен елф на стотици години. Но както и да е. Много харесвам Роуан. Хареса ми и приятелството, което създадоха със Селена. Понеже и двамата са имали трудно минало, имах чувството че това някак ги свързва. Надявам се, въпреки, че Селена го остави във Вендлин, той да присъства и в следващата книга.

Едион. Едион е братовчед на Селена, още един полу-елф, но с далеч по-малко магия от тази на Селена. Както се получи и с другите герои - в началото беше "предател" и  го мразех, но с напредването на действието започнах да го харесвам. Нещата обаче се развиха доста зле за него, особено към края и нямам търпение да разбера какво ще стане оттук нататък.

С всяка следваща книга задълбаваме все повече в миналото на Селена, която вече ще наричам Елин. Обожавах ретроспекцийте от детството ѝ, както и факта, че най-накрая разбрахме какво точно се е случило преди десет години.
Елин като елф беше най-страхотното нещо в книгата. Също толкова badass като в предишните книги, но този път като прибавим и магията. Всичко беше просто жестоко!

Сорша. Много се радвах за нея и Дориан, защото и двамата заслужаваха една щастлива връзка. Наистина не очаквах точно това развитие. Както и смъртта на Нехемия, някак дойде като гръм от ясно небе. Но авторката не бе задълбала много в героя на Сорша, така че това е смърт, която ще преодолеем лесно. Колкото до Дориан, него го харесвам все повече и повече във всяка следваща книга. И в тази тук Дориан действително приличаше на крал.

Ще се повторя, като кажа, че нямам търпение за следващата книга. Селена ще трябва да се изправи пред Аробин за да вземе ключа. Тя предполага, че той не знае какво притежава, но аз си мисля, че знае много добре. Надявам се да успее да помогне и на Едион. Не знам дали ще може да "освободи" Дориан и дали ще успее в рамките на една книга, но силно се надявам и за това.

"Queen of Shadows" излиза на английски тази есен. Дано и в България да я издадат толкова скоро.

 

вторник, 9 юни 2015 г.

"Среднощна корона" на Сара Дж. Маас - Дискусия

Прочетох втората половина на книгата днес в рамките на четири часа по английски, един по математика и един по физическо. А, да не забравяме и междучасията. Докато би трябвало да се готвя за изпита си в края на месеца, аз бях потънала в книгата и просто не можех да я оставя!
Това бе най-прекрасното възможно продължение на "Стъкленият трон"! Какво говоря?! Та тази книга беше хиляда пъти по-добра от първата!
"Стъкленият трон" беше само началото. Пролог. Въведение. Същинската история започва в "Среднощна корона" и не мога да опиша с думи колко съм развълнувана!


Това ревю ще съдържа спойлери, тъй като нямам търпение да говоря за събитията в книгата. Ако все още не сте я прочели, ви съветвам веднага да го направите! Ако не сте чели и първата книга, можете да видите ревюто ми за нея тук (и след това да я прочетете!).

Нямам никаква идея откъде да започна! Уау. Просто уау. Колко много неща се случиха, колко много отговори получихме и, естествено, колко много нови въпроси имаме!

Книгата е разделена на две части. Първата от тях - "Кралски шампион" се фокусира върху мисиите на Селена и тяхното (не)изпълнение. Тук вече няма любовен триъгълник, а Селена е насочила чувствата си към Каол.

Каол.
Не ме интересува какво се случи в края на тази книга. Аз винаги ще съм за Каол! Той и Селена са endgame, okay? Някой беше казал, че Каол му бил скучен, а Дориан поне бил забавен. Моля?! Не съм се забавлявала толкова с герой от много време, колкото с Каол в първата част на книгата. *прокашля се*
"Бе настояла (Каол) да носи обикновени дрехи, а не униформата си на капитан. Според него това означаваше да цъфне в черна туника."
"Тя обожаваше този булевард, на който можеше да купиш и продадеш всичко на този свят. Бижута, шапки, дрехи... Каол не я изненада и мина покрай всичките витрини все едно бяха пътни знаци."
Той просто е такъв! Наистина е много по-различен от Дориан, който е типичният принц и перфектният мъж за главната героиня, но именно това е страхотното в него! Че е различен. Освен това в "Среднощна корона" авторката ни показва истинският Каол - сваля напълно завесата, през която го виждахме като капитан на стражата и така опознаваме човекът, който е един невероятен герой! Нужно ли е въобще да обяснявам и подчертавам колко смел беше през цялата книга?! Когато се изправи срещу онова чудовище(?) от другия свят и когато мина през портала за да спаси Лапичка! Явно това нищо не значи за феновете на Дориан, понеже въпреки всичко Каол бил "скучен".

Но не ме разбирайте погрешно. Не мразя Дориан (или хората, които го харесват). Дори смея да твърдя, че при него имаше най-много character development. И не говоря само за магията. Но като я споменах - магията. Уоу. Трябва да призная, че наистина не го очаквах. Беше страхотно и шокиращо! А и начинът по който се появи... Wow again!

Знаете ли кое друго беше страхотно? Селена. Разбира се. Когато отвлякоха Каол, Селена беше.... е, определено успяхме да видим Асасинът на Адарлан в пълния му блясък. Съревнованието в първата книга? То беше детска игра в сравнение със Селена в действие за да спаси любимите си хора. Прожектирах сцената в главата си, когато уби всички онези закачулени хора в склада и не можех да спра да мисля как искам да се превърне във филм, защото това беше най-страхотната сцена в цялата книга. Толкова badass!

Арчър. Така и не го приех за някаква заплаха до финала когато ... да... Представях си го като Сам Клафлин в ролята на Финик от "Игрите на глада". Трябва да признаете, героите си приличат. Но сега... мисля, че той заема почетното второ място в класацията ми за най-омразни герои от поредицата.

Първата част приключва с едно събитие, което, поне за мен, дойде неочаквано като гръм от ясно небе. Говоря именно за смъртта на Нехемия. Моя милост дори не повярва, че Нехемия е наистина мъртва. Затова приех смъртта ѝ спокойно, като си казвах, че се разделям с тази неповторима героиня само за малко и пак ще я видя. Но щом затворих книгата и осъзнах, че наистина е мъртва, просто не можех да го повярвам! Та тя бе най-надеждният герой, тя бе единствената, която поне правеше нещо! Смъртта на Нехемия е момент, който никога няма да простя на Маас!

След това събитие, книгата се промени. Селена прекарваше часове в стаята си след като се бе опитала да убие Каол. Нещо, което аз дори не осъзнах, докато не го повториха няколко пъти. Дориан се занимаваше с новооткритите си сили, а самият Каол се тормозеше заради станалото.
Още един жесток момент бе, когато Селена най-накрая се съвзе, проследи и уби Грейв. След това дойдоха моментите с Дориан, които не ми пречеха, понеже знаех, че между тях вече няма нищо. Дори ми харесаха, въпреки че се чувствах ужасно за Каол.

В тази книга чуваме за първи път за Елин Галантиус - изгубената принцеса на Терасен, която може и да е мъртва. Мисля, че бе очевидно за всеки, че това е Селена. Досега в книгите няколко пъти се споменава, че това не е истинското и име, а и миналото ѝ преди Кралят на Асасините да я намери винаги е било загадка (имаше момент в който дори си мислех, че тя е убила родителите си). А и е нормално за фентъзи и YA главният герой някак да се оказва наследник на трон, изгубена принцеса или могъщ магьосник. Затова големият cliffhanger на финала и the big reveal всъщност не ме изненадаха толкова.


Което не може да се каже за факта, че Елин-Селена-Лилиан-Елентия е елфа! Това обяснява толкова много. Например песента, която бе изпяла за Нехемия или невероятната скорост с която стигна до замъка в опит да я спаси! Тук ми се налага да кажа "уау" за пореден път в това ревю, което само по себе си говори, че книгата ме остави без думи!


Тя беше не-ве-ро-ят-на! Най-доброто продължение и всъщност само завръзката на историята! Следващата книга се казва "Огнената наследница". Хм. Синият огън не беше ли формата на елфическата ѝ магия? А на корицата я виждаме с лък, което ако не се лъжа е типично елфическо оръжие! Няма начин да бъда по-развълнувана в момента!


ПС: В ревюто за "Стъкленият трон" споменах, че стилът на авторката не е нищо особено, че е обикновен и прост. Но сега осъзнах, че това ми се е сторило така, понеже авторката действително знае кое е важно и кое - не. Не ни натоварва с излишна информация, не ни кара да чакаме, не прави прекалено дълги лирически отстъпления - това са книги на действието и авторката се е справила отлично с тях.
Освен това, много ми харесва, колко внимание се обръща на литературата и книгите в историята. Това е така, разбира се, за да ни е по-лесно да се свържем с герои като Селена и Дориан, но също така ни показва колко огромна е силата на книгите!

Libraries were full of ideas – perhaps the most dangerous and powerful of all weapons. 

"Стъкленият трон" на Сара Дж. Маас - Дискусия

Добре, знам, че тази книга излезе отдавна (миналата година?) и вероятно вече има доста ревюта за нея и за останалите книги от поредицата, но аз успях да се докопам до тези съкровища чак сега и ооо колко съжалявам, че не съм ги открила по-рано!
Ще започна с анотацията:
 

Селена Сардотиен е не просто обикновено 18 годишно момиче, а най-добрият асасин на света. При неизвестни обстоятелства обаче, тя бива заловена и отведена в Солните мини на Ендовиер като робиня. Прекарва там една година, докато един ден не получава предложение, на което не може да откаже.
Кралят на Адарлан организира съревнование, призовавайки най-добрите крадци и убийци в света, да се борят за титлата "кралски шампион": 24-ма свирепи участници в смъртоносна битка и Селена е избрана за представител на самият престолонаследник - принц Дориан Хавилиард.
"Жива или мъртва, тя ще бъде свободна. Победителка или победена, тя е на път да разкрие истинската си съдба. А междувременно има опасност сърцето ѝ на убиец да бъде разтопено."



Докато при някои книги началото е бавно и скучно, тази книга те грабва след първите двадесет страници (ако вече не го е направила с описанието си). Героите са невероятни, а действието се развива в свят, наподобяващ този в "Песен за огън и лед". Стилът на авторката, трябва да призная, не е нищо особено, но така книгата става много лесна и приятна за четене. Като добавим и факта, че няма скучни части, получаваме четиристотин страници, готови да се прелистят за един ден. Сюжетът, поне за мен, бе наистина непредсказуем и мога да кажа, че се наслаждавах на всяка една секунда, прекарана в четене на тази книга!

(Оттук нататък е възможно да срещнете спойлери, понеже ще коментирам развитието на сюжета и героите.)


Всичко това със съревнованието и изпитанията ме накара да се почувствам все едно четях "Игрите на глада" отново. Постоянно ни бе напомняно, че Селена е най-добрият асасин, но въпреки тренировките ѝ с Каол и Нокс, имах чувството че тя може би е загубила форма в лагера и не спрях да се притеснявам дали ще успее да се справи с двубоите.

Много ми се искаше да разбера как би се развила честната битка между нея и Каин, ако Селена не бе упоена...
Колкото до любовния триъгълник, от който всички изглежда се оплакват, на мен ми хареса. Не беше нещо супер драматично от типа на "Здрач", беше си съвсем умерено и внесе малко разнообразие в историята.




До колкото разбрах, поредицата ще е от шест книги и (ааа!) нямам търпение!

Eдно от нещата, които най-много харесах в книгата са силните женски героини, а именно - Селена, принцеса Нехемия и Елена. Дори и Калтейн, която, по свой си начин, е готова на всичко за да получи това, което иска (също така това май е първата YA книга, на която попадам и в която авторката взима под внимание месечния цикъл на героинята).

Много харесвам и Каол. Предпочитам него пред Дориан, не знам защо. Въпреки, че е по-сдържан, по-загадъчен и че не знам почти нищо за него, онези кратки моменти, в които маската му на капитан пада и успяваме да зърнем нежност в този герой, бяха едни от най-хубавите в цялата книга.
Не мога да не направя сравнение между Дориан и Холин (?) и Джофри и Томен от "Песен за огън и лед". Разбира се, Дориан е Томен, понеже както е описан Холин - то той е тъкмо Джофри. Предполагам, че ще имаме честта да се запознаем с героя му в някоя от следващите книги и съм странно развълнувана относно това.
Бих искала да видим и нещо повече от кралица Джорджина (??), тъй като лично на мен тя ми е много интересна.

Като цяло, книгата много ми хареса, макар че не бих я сложила в списъка си с любими. Давам ѝ 4/5. Очаквам малките несъвършенства, които открих тук-там (някъде имах забележки и към превода), да липсват в следващите книги, понеже им възлагам големи надежди.
Всъщност, още утре смятам да си взема втората. Очаквайте ревю и за нея. : )

х