събота, 18 март 2017 г.

why I don't read as much as I used to

source: pinterest

Часът е 4:37 а аз стоя будна в стаята си и пренареждам рафтовете с книги. Разполагам с напълно разумно обяснение за тази необичайна ситуация, но то не е особено важно сега. Важното е, че преподреждам книгите си поне два пъти в месеца (virgo problems) и ръцете ми вече са се научили да го правят машинално - дори няма нужда да мисля. А знаете, че когато човек не мисли за това, което прави, умът му е склонен да се лута насам-натам, да се връща към различни моменти в миналото или да насочва поглед към бъдещето и безбройните пътища пред всеки един от нас. Местата, на които може да се озове съзнанието, са практически безкрайни.

И естествено, бивайки заобиколена от книги, аз започнах да се чудя относно причините, поради които вече не чета толкова, колкото преди. Върнах се назад към 2014 и 2015, когато книгите бяха единственото нещо, което имаше значение. Тогава бях склонна да отказвам уговорки, само за да мога да остана вкъщи и да довърша книгата си. Четох в клас, четох и в автобуса за училище. Тогава нямах проблеми да жертвам часове от и без това краткия си сън и все пак да остана с достатъчно енергия за да продължа с четенето на следващия ден. Имайки предвид дори това, не мога да кажа, че бях натоварена или нещо подобно. Напротив - и досега смятам 2015 за най щастливата и най-продуктивна година от живота ми. Е, признавам, че сега социалният ми живот е... ами - съществуващ, за разлика от тогава, но това не ме кара да се чувствам кой знае колко по-добре. 

source: strawberryleaves
Едно от нещата, за които смятам, че застанаха между мен и книгите, са именно предизвикателствата в читателските социални мрежи и в конкретност Goodreads. Много от вас ще се съгласят с мен, че ползата от тях е спорна. Не отричам колко е мотивиращо да преследваш някаква цел в продължение на година, четейки повече и повече, както и да се чувстваш доволен от себе си, когато най-накрая достигнеш тази цифра. Но това носи със себе си и множеството минуси, защото превръща четенето в състезание със самите нас. Срам ме е да призная колко пъти съм избирала по-кратка и лека книга пред огромния том, който стои на върха на TBR листа ми от цяла вечност, просто защото знам, че този том ще забави прогреса ми. Затова по едно време миналата година реших да забравя за предизвикателството и сложих брояча на 1 книга. Още в същия момент спрях да чувствам натиска да чета само с цел завършването на романа и наистина успявах да се насладя на самото действие. Но след известно време осъзнах, че и това не е най-добрият вариант, защото ми отнемаше седмици да завърша една книга и повече от всякога се чувствах заседнала на едно място. Осъзнах, че колкото и да ме дърпаха назад предизвикателствата, без тях губех мотивация напълно.
И така. Тази година си поставих сравнително ниска цел и засега успявам да поддържам добро темпо, като не се насилвам да чета и в същото време мога да си позволя по-обемна книга, без да се притеснявам, че няма да мога да си наваксам. Но все още не смятам, че съм достигнала до правилното решение - ако вие смятате, че сте, please share your wisdom down in the comments.

source: @bookinfinities
Следващото нещо, което смятам да обвиня (основателно или не) за перманентния си застой отново се крие в читателските социални мрежи. Тук не визирам само Goodreads и Bookstr, но и всеки книжен блог, група във фейсбук, bookstagram и booklr. Не ме разбирайте погрешно - безкрайно щастлива съм, че тези неща съществуват. Но виждам и негативния начин, по който ми се отразяват. Всеки ден до мен достигат поне 3 нови ревюта на непознати книги и чувам заглавията на минимум 5 други - също непознати. Естествено, любопитството ми, подклаждано от позитивните мнения и резенции, води до това книгите веднага да попаднат в TBR купчината ми. Напрежението да чета по-бързо нараства, защото с всеки ден осъзнавам все повече колко болезнено верни са думите "So many books, so little time." И не казвам, че преди читателите да превземат социалните мрежи, е имало по-малко нови книги. Казвам само, че не достигаха до мен с такава скорост. Сега обаче се чувствам затрупана от автори и заглавия и дори длъжна да прочитам най-нашумелите от тях. Което е просто грешно.

Веднъж обсъждах въпроса с един приятел и след едно мое подобно изказване, той ме погледна красноречиво и каза: "Нали знаеш, че няма как да прочетеш всички книги?". Разбира се, знам това. Но чувайки думите, се замислих и осъзнах, че някаква част от мен не иска да го приеме; че някаква част ще продължава да добавя всяко заглавие, което чуе в списъка за четене. А останалата част от мен ще продължава да се чувства затрупана и следователно все повече и повече демотивирана.

Не знам дали този пост ще има смисъл за останалите, но отдавна чувствам нуждата да го напиша, така че, в крайна сметка, няма значение дали се отнася за всички или само за мен. Аз просто си искам стимула за четене обратно! Искам да съм толкова изгубена в роман, че да съм неспособна да определя кое време от денонощието е. Искам да си направя маратон на някоя книга и да прехвърлям по стотина страници без да се усетя. Искам отново да изпитвам удоволствието от четенето, а не просто удовлетворението от прочитането!